Дейли Телеграф: Бокова е красноречива и впечатлява

Споделете лесно и бързо тази публикация

 

Заставайки до Ема Уотсън в Общото събрание на ООН във вторник, Ирина Бокова си дава сметка, че това е звездният й миг, пише в. “Телеграф”, цитиран от БГНЕС. Генералният директор на ЮНЕСКО уж пристигна в Ню Йорк да докладва пред специалната програма на ООН за образованието на жените (част от инициатива, предприета от Уотсън – британска актриса и посланик на добра воля на ООН).

Всъщност, докато присъства на конференциите и приемите и обсъжда последиците от бомбардировките през почивните дни и обтегнатите отношения между САЩ и Русия заради Сирия, тя ще покаже на делегатите, че е пригодна да стане новият ръководител на ООН. Бан Ки Мун приключва мандата си в края на годината и 64-годишният български дипломат Бокова е една от тези, за които се говори, че са негови вероятни приемници. Ако бъде назначена на поста, тя ще е първата жена начело на ООН и ще заеме мястото си редом до Тереза Мей, Ангела Меркел и Хилари Клинтън, ако тя стане президент на САЩ, като една от най-влиятелните жени на планетата. „Няма да е първата – спомнете си Маргарет Тачър – но е добре да виждаме толкова много жени със силни идеи”, казва тя.

„Нуждаем се от всеки способен човек в така разделения свят”. Възходът на жените в световната политика (дори Япония изглежда готова скоро да има жена премиер) би бил немислим за Бокова като млад дипломат от Източна Европа. „Жените работят като юристи и лекари, но само до определено равнище. Със сигурност има „стъклен таван” (невидима бариера, бел. ред.) и жените на високи постове често са там, за да попълват квоти”, смята тя.

Тя се чувства „невероятно щастлива”, че е направила кариера, когато пред жените са се отваряли нови възможности, въпреки че продължаващите противоречия относно здравословното състояние на Клинтън, може да накарат много жени, особено „на определена възраст”, да се замислят. Бокова, която говори пет езика, няма да потъне в американската вътрешна политика, но е съгласна, че жените в обществения живот са обект на по-сурово наблюдение отколкото мъжете: „Хората следят как се обличат, прическите им, неща, които не изглеждат толкова важни при мъжете”. Бокова, която беше назначена за генерален директор на ЮНЕСКО – пазител на световното културно наследство, през 2009 година, изгради кариера като работеща майка, отгледала деца, докато е била депутат в българския парламент.

„Постигнах го по много старомоден начин. Майка ми ми помагаше”, казва тя. „Говорила съм с много жени за това през какво са минали и е наистина трудно. Дори да имаш съпруг, който те окуражава, винаги имаш някакви угризения. Прекарах ли достатъчно време с децата? За жените това е вечен въпрос. Винаги съм била заета, но мисля, че заслужих уважението на децата си и това направи сина ми по-чувствителен и уважителен към жените. Той много подкрепя съпругата си”. Няма установени правила, от които се ръководи изборът на нов генерален секретар, макар че някои държави – особено Великобритания, са настоявали процесът да е по-прозрачен.

Серия от тайни „избори” се провеждат през период от няколко месеца, по време на които държавите може да „насърчат” или „обезкуражат” определени кандидати. Следващият (и последен) избор ще е на 26 септември и победителят ще бъде обявен през октомври. Антониу Гутериш – бившият министър-председател на Португалия, изглежда води в надпреварата, а Бокова е в силна позиция, ако по-влиятелните държави предпочетат жена. „Поемам предизвикателства” Бокова изглежда много подходяща, с елегантен костюм в тъмно сиво и кремаво и огърлица от едри перли. Тя е красноречива и впечатляваща, но притежава и топлота. Тя има петима внуци, които живеят в Америка. Смее се на идеята, че една от придобивките й да получи работата в ООН ще е, че ще е по-близо до тях, но казва „ние сме изключително близки. Често идвам в Ню Йорк. Синът ми е там, дъщеря ми е недалеч в Кънектикът.

Прекарваме Коледа заедно и новите технологии ни позволяват да сме във връзка: вчера получих снимки от първия учебен ден на внучката ми”. Бащата на Бокова – Георги Боков, е бил редактор на вестника на комунистическата партия в България. Тя е учила в престижния Институт за международни отношения в Москва, точно когато първите знаци за затопляне през Студената война се проявиха през 70-те години: „Беше времето на разведряването и либерализацията. Президентът Никсън дойде в СССР. Сприятелих се с художници и писатели, които ме накараха да погледна по нов начин на живота”. Много по-късно, като министър на външните работи, тя ръководи интегрирането на България в ЕС и играе водеща роля в прехода на страната от комунизъм към демокрация. Споменът за това как подава молбата на България за членство в ЕС още я просълзява: „Това беше момент, когато възприехме европейските ценности”. Е, тя е прекалено много дипломат, за да каже дали, според нея, сме сгрешили с Брекзит: „Британците направиха избор. Демокрацията, пазарната икономика, социалното включване, свободата, многопартийната система, за мен те са европейски ценности и именно вие сте ги въвели”.

Междувременно, опитът на ООН да пази равновесие между съперничещите си интереси на страните членки трябва да е кошмарен: „Трюгве Ли – първият генерален секретар, каза, че това е”най-трудната работа в света”. Защо, за Бога, тя ще иска да я върши? „Обичам предизвикателствата”, казва тя през смях. „От малка исках да спася света, ако това не звучи прекалено претенциозно. Родителите ми бяха от Югозападна България и всяко лято бях там, където има преобладаващо мюсюлманско население. Възхищавах се на различната култура, мислех си, че многообразието в света е толкова невероятно”. Да постигнеш повече с по-малко ресурси Тя опрости бюрокрацията на ЮНЕСКО и казва, че ООН също „може да постига повече с по-малко средства”. Тя допълва, че дейността се нуждае от фокусиране: „ООН трябва да заложи много върху това да бъде нащрек, върху превантивната си роля”, с други думи да научи уроците от станалото на Балканите, където миротворческите усилия дойдоха твърде късно. От малка исках да спася света, ако това не звучи прекалено претенциозно Тя не е сигурна, че наистина осъзнаваме заплахата, която представляват „Ислямска държава” и другите ислямски екстремисти.

През февруари, в офиса й в Париж, колега я накара да излезе от среща, за да й каже, че мавзолеят Мосул в Северен Ирак е завладян от ИД. „Госпожо генерален директор, те го разрушават… това е нещо невиждано”, каза той. Видео в ЮТюб показа как бойци на ИД разбиват с кирки древни артефакти, между които скулптура на асирийско божество, крилат бик, датиран от VII век преди Христа. „Беше толкова отвратително, че след една две минути казах „Не, не мога да гледам”, спомня си тя. „Хората могат да кажат, че в исторически план е така – една култура идва и разрушава другата, но тези хора нямат култура, те искат да изличат ценностите. Затова атака срещу културното наследство е заплаха срещу сигурността. Исках да свържа двете неща”. Образованието на жените е нейното оръжие: ЮНЕСКО ръководи образователни програми в някои от най-опасните места, включително и долината Сват в Пакистан. Бокова е била и в Пакистан, и в Афганистан и харесва съждението, че за фундаменталистите едно „образовано момиче е по-опасно от дрон”. Според нея мисията на ООН сега трябва да е насърчаването на „мира, стабилността и разбирателството”. В размирния свят това е страховита компетентност, но може би точно тя е жената, която ще се нагърби с нея.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *