За футбола и куфарите
Поредният як бой с 0:3 – този път от Украйна, най-после роди новина. Не говорим за националите по футбол, те мрънкат едно и също. Нито за Боби Михайлов. Той откри за 434-и път, че няма накъде вече да пропадаме. Иначе казано, сам опроверга изявлението си под номер 433. Има накъде, Боби, има. Даже и на жълтия фронт националите го закъсаха: Николета, Лияна, Алисия – никакво раздвижване.
Новината дойде не от Киев, а от България. На народа му писна и обяви бойкот на националния отбор по футбол. Не на играчите, не на треньорите, не на масажистите. Запалянковците обявиха бойкот на идеята, че някой може да носи герба на България, без да носи никаква отговорност.
Ама абсолютно никаква. Прави са хората. За последните 7 години, в които тимът търпи провал след провал, само двама-трима души обявиха публично, че чувстват вина. Сещам се за Стилиян и Мартин Петрови, ако се поразровя в архивите, сигурно ще намеря още някой балък.
Не че Стенли и Марто са виновни за некадърността на националния отбор. Играят във Висшата лига на Англия, където не държат никого по милост. Ако имахме още деветима като тях, едва ли щяха да ни бият като тъпан на сватба.
На Боби Михайлов и компания дежурните извинения са три – треньорите, клубовете и слабите играчи
Първите ги сменя като носни кърпи
Два пъти прибягва до временни варианти (Димитър Пенев и Мадански). Резултат няма.
Лично аз ако бях президент на футболен клуб, бих се обидил на Михайлов. Представете си, че издържам „Торпедо“ (Борован)! Е, с какво съм виновен на националите! ОК, да вземем ЦСКА и „Левски“, моторите на футбола ни! Значи, някой шеф е виновен на БФС, че вади 5-10 млн. лични пари и ги хвърля на стадиона! Егати логиката. Ако съществува футболният съюз, то е благодарение на тези хора. Клубовете осигуряват тв договора с хубавата комисиона от 700 бона за БФС. Клубовете плащат по 1000 лева всеки път, когато в сектор „Б“ гръмне пиратка, Борко Галчев напсува байрактаря или Коко Динев хвърли от яд минералната си вода. И отново клубовете, най-вече „Левски“ и ЦСКА, докарват някое милионче в евро от Европа, от което БФС пак се облажва с процент.
Играчите? Да, нямаме Стоичков, Балъков или Лечков на терена. Но имаме 6-7 национали в сериозни европейски клубове. Две години поред „Левски“ и ЦСКА се появяваха на европейската карта, без да купуват Меси и Роналдо. Записаха победи над белгийци, португалци, австрийци, италианци (дори и резерви), равенства с французи и англичани. Не е лошо, нали? Постигнаха го с Делев, Гаджев и останалите, които обаче все не стават.
По-лесно е да ги изкараме банда олигофрени както сполучливо се изрази Михаил Мадански.
Остава отговорността на БФС. Такава обаче няма. Според чутото и видяното от ВИП пътниците в чартърите отговорността се свежда до осигуряване на хотел, екипи и самолетни билети. Чиновническа дейност, която ще я вършат успешно един туристически агент с две секретарки на половин работен ден. Но сега храни стотина „куфари“.
Затова бойкотът идва дюшеш на господата от БФС. Няма фенове на трибуните, няма кой да им потърси отговорност. Ще го отнесат отново играчите – потискащо празен стадион с 20 журналисти, които за хиляден път питат защо отборът не става. И така до следващите чартъри, пардон, до следващите квалификации.
В които ще сменим треньора и ще наплюем играчите. Божинов ще премине в нов клуб, а Николета ще грейне на нова корица. Пълна скука. Даже и бойкотът на публиката ще спре да е новина.
