Обмислят закон за всички медии, дори и онлайн

Споделете лесно и бързо тази публикация

 

Парламентарната комисия по културата и медиите ще създаде работна група от експерти, които да обобщят предложения по три теми – обединението на Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР), сливане на Съвета за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулирането на съобщенията (КРС).

Също така ще се обсъди нужен ли е нов закон за всички медии заради конвергенцията на съдържанието, включително и за интернет базираните и печатните, които в момента не подадат под държавна регулация.Предложението за работната група беше дадено от депутата от ГЕРБ Ирена Соколова и беше прието от председателя Полина Карастоянова (Патриотичен фронт), която още следващата седмица щяла да пристъпи към създаването й.Идеята беше лансирана на дискусия “Ролята и мястото на регулаторните органи и обществените медии и възможността за промяна на тяхната дейност в обществен интерес”, която се проведе на съвместно заседание на парламентарните комисии по медиите и културата и по транспорта днес в Народното събрание.

На нея присъстваха представители на обществените медии, на регулаторите, на браншови организации, неправителствени организации, журналисти, гости и други.Сред основните въпроси беше има ли политическа воля за обединението на БНТ и БНР и закон за всички медии. като темата беше повдигната първо от бившия депутат от БСП Мартин Захариев, а след това повторен и от собственика на “24 часа” Венелина Гочева и изпълнителния директор насдружението с нестопанска цел “ТеРаПро” Велизар Соколов.Депутатът от гражданската квота на Реформаторския блок Иван Иванов се обяви против сливането на двете обществени медии, защото това би довело до по-лесен контрол от управляващото мнозинство върху редакционната им политика, а нямало доказателства от други държави пристъпили към подобни действия, че разходите намаляват, а качеството се подобрява.

По темата за регулаторите заяви, че българският парламент носи отговорност, защото няма директива, която да урежда в подробности регулаторите, има само общи принципи – и основното е да са независими специализирани органи. Той припомни, че няма нито директиви как да се избират регулаторите, колко да са на брой и от колко членове, нито колко да са обществените медии, как да се управляват и как да се финансират. Той посочи, че от Реформаторския блок са за адекватни законови стандарти за съдържанието в електронни, печатни и онлайн медии; нов модел на финансиране на обществените медии, на базата на прецизно определена обществена мисия, прозрачност на приходите и разходите; нови форми за финансиране на качествено съдържание, заедно с мерки за прозрачност и ефективност на държавни и общински средства, както и на средства по европейски програми, насочвани към медии за информационни кампания, съобщения, реклама и др.; независимо регулиране  в медийния сектор

Иванов заяви, че принципът “финансиране на час програма” за обществените медии е остарял и неадекватен. “Ние сме за запазване на смесеното финансиране – от държавна субсидия и реклама, която да остава ограничена, защото БНР и БНТ получават и държавна субсидия.” По думите му идеите за сливане на двете медии не са дневен ред.Председателят на транспортната комисия и депутат от Реформаторския блок Настимир Ананиев (ДБГ), подчерта, че е важно внимание да се обърне към регулирането на всички медии, най-вече интернет базираните, където средата била лоша и имало нужда от обсъждане дали да има контрол.Зам.-председателят на комисията по културата и медиите Петър Кънев (БСП) посочи, че ако се прави нов закон, трябва да се обърне внимание и на малките и средните оператори на медийни услуги, освен обмислянето на варианта за сливането на БНТ и БНР. “Ще имаме ли някаква форма, която да е възможност за саморегулация. Ако не дадем тази възможност, ще си останем на това положение”, даде друг ъгъл на дебата Кънев.Представителят на Съюза на българските журналисти Светослав Терзиев, който е и журналист във в. “Сега”, също подчерта, че саморегулацията не бива да се забравя и да се оставя настрана. Неговите впечатления от дискусията са, че държавата ще придобие възможности за контрол и над медиите, които в момента не попадат под регулация. “Това означава закон за всички медии. Не стана и едва дума за саморегулация на медиите.

“Венелина Гочева постави въпроса за броя на сайтовете в интернет, които съществуват, защото плагиатстват конкуренти. “Има ли днес политическа воля, каквито и работни групи да направите, те ще са неефективни”, посочи тя и добави: “Вижте колко сайтове има в пространството, всички разпределяме общ рекламен пазар. Сайтовете на Би Ти Ви и Нова телевизия хранят още 100 сайта.”Полина Карастоянова отговори, че разговорът се водел с желание и с разбирането, че особено в областта на медиите, има особена степен на чувствителност към това, което биха искали депутатите да променят. По думите й медиите нямат принципал в лицето на министър, както било в останалите сектори, затова инициативата била в Народното събрание.Обществените медии – трябват пари”БНТ е кауза. Нашето законодателство не допринася за визията на телевизията”, заяви изпълнителният директор на БНТ Вяра Анкова и добави, че мисия е пряко обвързана с финансирането, а в сегашното законодателство не са отчетени новите предизвикателства и потребности на обществото. “Дискусиите в Европа не стигат до нас. Какво да бъде финансирането на обществените медии? Когато говорим за финансиране, БНТ има отговорности и задължения.

Обществото не знае характеристиките на една обществена медия”, каза тя и добави, че телевизията преди две години е била поръчала проучване на “Алфа рисърч”, което показало, че аудиторията определяла като обществена медия условието тя да бъде с характеристики на сериозна медия.Изпълнителният директор на БНР Радослав Янкулов се оплака, че регулаторите са глобявали радиото без да имат аргументи за това. Според него спирането на средните вълни, което посрещна критики от ДПС, е добро решение, защото е спестило 3 млн. лева на данъкоплатците. “СЕМ се намеси в административни и синдикални въпроси”, каза той, имайки предвид продължаващия протест на журналисти от медията.От СЕМ подчертаха, че предстоят нови европейски директиви за регулацията, които ще бъдат представени през лятото. Също така подчертаха, че регулацията трябва да бъде по-независима и да има обновяване на техниката, с която правят мониторинг.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *