Суададжи

Споделете лесно и бързо тази публикация

Емил Хърсев, доктор по икономика

Дълбоката, скръбна, достигаща траурно звучене мелодия на фадо (от португалски наименованието на жанра се превежда като „съдба“, „участ“) е единствено подходяща за минорното настроение, което вятърът на поредната промяна разнася от Португалия по цяла Европа. Казват, че фадо носи толкова уникално и специфично португалско чувство, че нито могло да се опише, нито да се предаде, а думата, с която го наричат – саудаджи (saudade), нямало как да се преведе на друг език. Според речника саудаджи е чувство на дълбока загуба, на окончателна, непоправима загуба доживот, а същевременно носталгичен копнеж по загубеното. Португалската икономика трупа загуби и страда вече три години, дълбоко засегната от глобалната финансова криза. След дългата съпротива

Португалия капитулира в четвъртък

Цяла година след фалита на Гърция кабинетът на г-н Жозе Сократиш правеше (несмели) опити да измъкне страната си от дълговото блато, в което затъват държавните финанси. С публичен дълг от 131 млрд. евро (76.8% от брутния вътрешен продукт по текущи цени) и с бюджетен дефицит от „едва“ 9.4% от БВП за 2010 г., Португалия беше в далеч по-добро финансово състояние от Гърция с нейните към 120% от БВП държавен дълг и годишен дефицит от 13.6% от БВП на страната (при това Гърция е подозирана, че тенденциозно надценява брутния си вътрешен продукт, т.е. че истинските нива на дефицита и задлъжнялостта са още по-фрапиращи). Усилията на Лисабон да наложи пакет от стабилизационни мерки, при това далеч по-леки от матриците, прилагани в България например, не срещнаха подкрепа нито в страната, нито от международните пазари и институции. Последните удари нанесоха рейтингови агенции, които свалиха оценката за португалския държавен дълг до BBB – („Фич“), и отвътре – от парламента, отхвърлил в сряда поредните стабилизационни мерки. Няма да преувеличим с извода, че

кредиторите докараха Португалия до колапс,

и тъкмо затова вестта, че Лисабон ще иска спешна помощ от МВФ, и ЕС ще посреща „с облекчение“ („Ройтерс“) и финансовите пазари, и Брюксел. За кредиторите е по-изгодно Португалия да надене европейски спасителен пояс, вместо да се оправя сама. След като разтвори щедро кесия за Гърция (110 млрд. евро) и Ирландия (85 млрд. евро), европейският фонд за финансова стабилност (ЕФСФ) все още е наполовина пълен. С гаранция от ЕС всеки кредитор знае, че ще получи до цент вземанията си. Иначе, опрат ли до собствените сили на Португалия, кредиторите ги чака сигурно „подстригване“ (haircut банкерите нежно викат на схеми за реструктуриране на дълг, при които се налага да забравят натрупаните лихви, а понякога и да правят отстъпки от главницата – по нашему „дърво“, чиста загуба). Нищо чудно, че пазарът бойкотира закъсалата страна. При ЕОНИЯ от 0.6% годишно в началото на март, поредната португалска емисия за едва 1.6 млрд. евро се купи при 5.8%; очакванията са в бъдеще лихвите по нов португалски дълг да се качат над 8% – едно забранително ниво. Изненадващо е, че

и Берлин изглежда успокоен

от развръзката. Както еврочиновниците от Брюксел, така и управляващите в Германия коментират бодро плановете Португалия да получи помощ от 75 до 80 млрд. евро през следващите две години, макар че именно на Германия се пада огромната част от тях (германският данъкоплатец ще бъде натоварен с нови 27 млрд. евро). Зад дежурни обяснения като „по-добре ужасен край, отколкото …“, „предотвратяване на ефекта на доминото“ и пр., четем не дотам благосклонни към иберийците помисли. Първата: вземат ли европейска помощ, португалците не могат да се измъкнат и ще платят дълга си на 100%; няма начин да „подстрижат“ германските и френските банки-кредитори. Втората мисъл е за друго, добре познато на нас значение на „финансова помощ“: възможност отвън да се наложат на страната задължителни мерки, по-тежки от тези, които португалците засега отказаха; в крайна сметка дългът ще трябва да се отгладува. Португалският зов за финансова помощ идва тъкмо навреме, за да помогне на Берлин да впрегне партньорите по еврозона и съюз в пакта „Евро-плюс“. С него вървят отказ от безплатните обеди и вечерите на кредит, строга фискална дисциплина и ново разпределение на тежестите. Пита се

кой е следващият наред

за европейско финансово спасяване. Според МВФ най-гъсти са облаците над Белгия. Малката (под 1/3 от площта на България, 10 млн. жители) държавица пред разпадане не заплашва финансите на ЕС, макар че е сред най-затъналите длъжници. Истински напечено става, ако заразителното финансово саудаджи хване на изток. На север Португалия граничи с испанската Галиция. Там пеят с чувство, по-мрачно и от саудаджи. Нарича се морриня (morrina) и се обяснява като „саудаджи толкова силно, че чак може да убива.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *