Татяна Дончева: 11-те процента от прогнозите бяха

Споделете лесно и бързо тази публикация

 

Г-жо Дончева, по време на предизборната кампания проведохте много срещи с хората – в София и в страната. Какво е усещането Ви след тях?

Нашите симпатизанти са преди всичко по-млади хора и по-високо образованата част от по-възрастното поколение. Те разбират за какво става дума, но и живеят с песимизма, че то не може да бъде преодоляно. Прекалено са обсебени от мисълта, че няма смисъл от съпротива и че не е възможно нещата да се променят, защото другите, които желаят запазване на ситуацията, им се виждат повече. Истината е, че те са повече, но биха могли да се водят в друга посока, стига да има значително по-висока активност на интелигенцията от сегашната.

Ако мога да резюмирам някои странични впечатления, от по-широка публика, бих отделила внимание на няколко неща.

Първо, по темата “млади хора”. Имах срещи със студенти в пет града. Те бяха от специалностите право, история, политически комуникации. Направи ми впечатление, че младото поколение е формирано другояче, доста съществено различаващо се от това в ранните демократични години. Системата на тестовете изглежда доста е повлияла върху начина, по който възприемат света. Те констатират неблагополучия в нашия живот, без да търсят връзка помежду им, без да търсят генезиса и без да мислят за решенията. Но да живееш по течението не е най-доброто.

Помня ранните демократични години, когато студентската общност беше водач на промените, те вдигаха и сваляха правителства, мислеха, че те са хората, които могат да направят бъдещето. Сега виждам млади поколения, чиито мечти са до бригадата в Канада за три месеца – за мен това е силно обезпокояващо.

Повече оптимизъм ми даде срещата със студентите тук, в София, и особено срещата със студентите от висши училища по изкуствата в Деня на будителите. Те бяха много заредени. Може би защото може да твориш изкуство, ако това е вътрешната ти потребност. Не го правиш, за да си изкараш прехраната, а защото не можеш по друг начин.

Постарах се да им говоря, че ако искат да имат публика, която също има нужда от тяхното изкуство, ще трябва да поработят за това, но не само върху себе си. Че ще трябва да оглавят интелигенцията, която да се опита да си върне водещите позиции от началото на прехода и че ако това не се случи, няма да можем да пречупим ерозията в националната ценностна система.

Смятам, че в дъното на нашите проблеми в този преход е, че сме превърнали националния дух в стока. И докато не го извадим от тезгяха на магазина, не можем да тръгнем в никаква вярна посока. Това стои и в основата на проспиването на приватизацията ни, и на проспиването на формиране на младо поколение без ценности и идеали и в проспиването на обстоятелството, че започнахме да продаваме свободата си за 20-30 лева, защото това е мизата за продаване на гласове и тя съвсем не води само към ромските гета. За по 20-30 лева се продава много широк кръг хора, които би трябвало да имат друго съзнание и друго усещане за национален дух.

Третата група проблеми, която ми извади очите, беше във връзка с бежанците. Една нация е адекватна на проблемите, когато може да ги решава умно и хладнокръвно. Когато си дава реална сметка за своите възможности и търси съюзници там, където те не достигат, когато се стяга за сериозен отпор, който да бъде резултатен.

Но част от населението в най-критичните региони е зомбирано до такава степен, че никакви аргументи не могат да бъдат обсъдени, премислени, приети или отхвърлени. Това е все едно говориш на пластмасови хора. 

Смятам, че част от политическите лидери носят пряка отговорност за това, защото най-лошо се брани човек или общност, когато няма здрав разум. Въпросът не е за физическата съпротива, макар че хората трябва да бъдат подготвени и за това, но те не са готови да мислят за него.

Тепърва ни чакат сериозни проблеми. Те изискват от всички ни да се подготвим – най-напред мисловно, психологически, и след това технически.

Четвъртото притеснително нещо за мен: нацията казва, че има три приоритета, между които е върховенството на закона и реформата на съдебната система заради липсата на справедливост, която всички усещат. Същевременно няколкостотин хиляди са готови да направят президент един подсъдим по дело за рекет. Двете неща са несъвместими. Или нацията трябва да приеме, че е нормално да излъчва разбойници и да ги възпроизвежда, или че ще налагаме правила.

Част от националните проблеми се коренят в нашето двойнствено разбиране за света – да говорим нещо, което смятаме, че светът иска да чуе, а да правим това, което намерим за добре и което няма никаква връзка с първото.

Няколко неща направиха впечатление по време на кампанията – например че посланията на кандидатите често нямат нищо общо с президентската институция и правомощията на държавния глава, както и че повечето тв дебати, от които Вие бяхте грубо изключена, са изпразнени от съдържание. Как ще коментирате така водената кампания и така безкритичното приемане от публиката на крайно популистки послания?

Посланията се възприемат от среда, която е формирана по определен начин. Общественото мнение се манипулира от доста време и това дава трайни резултати. Студентите, формирани от комунистическата пропаганда, са имали инструментариум за възприемане на света и при промяна на политическата ситуация са можели да разсъждават за света, своето място в него и посоката на развитие. Сега това не е възможно. Държавата няма механизъм за формиране на ценности у младите хора и това ги прави несигурни в собствените им сили. Тази несигурност пък превръща човека в пасивен консуматор, който се носи по течението. Такава среда е съвършено безкритична към послания или възприема послания, които могат да й донесат полза в кратък срок. Както казваше един политик: “Аз съм прост и вие сте прости” и така ще си караме заедно в средата, в която живеем.

Ние сме като хора, които живеят в колиба и не са виждали дворци, сребърни прибори, космически кораби, друг свят. Трябва да направим този свят достояние. Трябва да повдигнем нацията, констатирайки че имаме общо интелектуално спадане в последните 10 – 15 години. Това е резултат от много неща, съвсем не ги изчерпвам тук, и трябва да положим усилия, за да променим това. За тези усилия няма кой да ни даде еврофондове. Трябва да го направим сами, но не очаквайте масата да приеме лесно това. Те не знаят, че има и друго.

Вижте начина, по който се прави политика – личности се вадят от обращение и се внушава на хората, че партията е всичко дори в един мажоритарен избор за държавен глава. Затова така усилено се говори за лявото и дясното, за ГЕРБ, която служи на хората… Посланията са: изберете партия, не хора, не национални обединители.

Ако кандидатите са толкова свързани с партиите, които всички ненавиждат, как ще стане национално обединение? Нали най-напред ще има разделение между политически активни и политически пасивни? Политически пасивните ще мразят другите и от политически активните ще има един, който ще получи нещо и всички останали ще го мразят.

Какъв е смисълът да няма дебати? Двете основни политически партии не искат да покажат кандидатите си, защото те не издържат сравнението. И тъй като имат организационно предимство, се мъчат чрез него да наложат своя човек. Ако техните кандидати бяха добри или поне единият беше добър, той просто щеше да направи състезание, за да покаже явно превъзходство над конкуренцията. Тук и това не може да стане. Същевременно задкулисието играе уговорен мач, както никога преди – много грубо.

Това щях да Ви попитам – уговорен мач ли се играе? Защото ако изключим смешната страна на предизборното говорене, в него няма логика.

Логиката е да се запази статуквото. Затова трябва да има 25 кандидати. Затова трябва да Ви изглеждат необясними. Затова не може да се води нормален разговор по проблематика. Къде в Щатите или във Франция са виждани такива дебати – с по 10 минути за 4 големи теми? Какъв е смисъл има? Може ли да се каже нещо в 2 минути? Да, но не може да се дискутира в 2 минути, не може да се обърне гледната точка, не може да видиш нюанси, не може да видиш даже дали тези кандидати утре ще могат да защитят една позиция за България, ако им се наложи да го направят. Ако Радев и Цецка утре трябва да защитават една позиция за България, как ще го направят пред чужди политици на чужд терен, които ги превъзхождат многократно във всяко отношение? Никой не мисли за това. Всичко трябва да стане тук, в кухнята. Нашето отношение към политическата система и към тези избори е досущ като отношението ни във футбола: ние трябва да спечелим националното първенство – с цената на уговорени мачове, с цената на черно тото, с цената на купени съдии. Добре, все един ще спечели, но не можем да играем футбол извън България. Вече не можем да прескочим никакъв предварителен кръг. Вече не можем да бием Андора и Люксембург. Каквото е във футболното ни първенство, това е и в политиката. И продължават да смятат, че с продадено футболно първенство, в което “Лудогорец” ще се състезава с “Литекс”, “Левски”, “Черно море” или с “Локо Пловдив”, ще изкара едните големи. Как ще ги изкара големи? Просто е смешно.

Изненадва ли Ви високият резултат на г-н Каракачанов и как си го обяснявате?

Второ поколение агент на Второ главно поколение на Държавна сигурност, винаги във властта – дори когато няма министри, има ключови позиции в агенциите, в ръководствата на държавните фирми, в обществените поръчки. Заел е една много удобна ниша, интерпретирана изключително елементарно – само “България на три морета”, Македония, някой Миленко, който разрушил една плоча…

Истината е, че патриотизмът днес е да можем да вдигнем българския национален дух и да направим българина конкурентен на света. А това не става с разправия с някой си Миленко. Защото това ни поставя в равна позиция с Миленко. Там някъде вдън горите тилилиейски, на Каймакчалан, не на света. Това себеусещане, че сме аутсайдери и че можем да водим битки само с македонците за Каймакчалан, не е историческа битка. Това е битка на комплекса. Обстоятелството, че те се самонаричат “патриоти”, а са досущ като стихотворението на Ботев. Отворете го и ще видите. Това е критерият, това е нивото, това се продава.

Каква е ролята на изненадващото включване на г-н Орешарски?

Не е изненадващо. Кандидат е на ДПС. Вижте генезиса му: той е високопоставен активист на СДС, излиза няколко години от обращение, след това става на ДПС, след това става премиер по-скоро на ДПС и накрая става кандидат за президент на ДПС. Приближеният му Петър Чобанов беше първо депутат на БСП, после стана на ДПС.

Ясно е къде е ДПС – то е част от нашето задкулисие. Към тази работа добавете, че в периода на прехода, поне след 2000 година, ДПС имаше няколко генерали кандидати за парламента, между тях имаше двама командващи на армията. Какво Ви говори това за хората, дали клетва, за тяхната вътрешна установка като защитници на България и нейната идентичност?

Това са много тежки изводи, които обаче се налагат неминуемо. Не е въпросът дали ДПС винаги се е обявявало за българска партия. Може да се е обявявало, но ДПС е в основата на тази политико-олигархична симбиоза, която трови страната 25 г. Нима всички висши военни, положили клетва за вярност на страната, не са го разбрали? Очевидно не са.

И там ще отидат и турските гласове?

Те правят усилено кампания с идеята да преброят ДПС. А защо един българин ще се явява миза за броенето на гласове на ДПС е също един негов тежък въпрос, защото от това излиза само, че хаджи Иванчо Хаджипенчович е безсмъртен.

Ударите към Вас дойдоха не само от партиите на статуквото през медиите, дойдоха и от ЦИК. Не се ли излага ЦИК твърде много и пoказно с решенията си, в които без аргументи спира медийните пакети на някои, а пуска на други?

Квотите в ЦИК на ГЕРБ, на БСП, пък и на по-малките, които също ни извадиха от дебати. Вие знаете, че в Нова телевизия аз бях в пакета на дебатите от самото начало. Каракачанов и Калфин поставиха въпроса, че ако аз участвам, те няма да участват. И така Нова телевизия ме извадиха от дебата. Техните представители в ЦИК имат същото разбиране – че трябва да се пречи на конкуренцията с цената на всичко – да се отпуснат медийни пакети, защото отговарят на условията, но да не се допуска нищо, което реално ще включва отразяване, както и по отношение на референдума.

Това не е ли твърде глупаво, елементарно?

… и грубо.

И не работи ли като бумеранг?

Те не вярват, че това работи като бумеранг. Те мислят, че това днес ще свърши работа, а утре – ще видим. Смятат, че това тях няма да ги сполети, че няма да са там. Те са си свършили своята работа за политическите партии и очакват от тях кариера.

Вие оттук нататък ще приемете ли покана от Нова телевизия?

Това е архинахалство и от страна на Нова телевизия, и на bTV. Защото поведението на bTV беше абсолютно същото. Недоумявам. 10 дни с по 10 позвънявания на ден се мъчат да ме кандардисат как аз трябва да коментирам. Да коментира който иска.

Социолозите?

Социолозите са една важна маша в битката за манипулация – с начина, по който задават въпроси и с начина, по който ги интерпретират. То няма независими агенции. Те всичките са с тежки договори. Някои имат и дългосрочни договори. И други общи бизнес начинания. Едната част от социолозите са стари креатури на Андрей Луканов, също с ясни ангажименти. Сега за тях, освен Каракачанов, приоритет е Радев, защото те виждат някакъв шанс покрай него да правят някакъв нов проект, алтернатива на БСП. Доколко това е възможно, аз не знам. Но тъй като те са магьосници и 25 години моделират всякакви проекти, тежкo на някой, който не желае те да го моделират. Защото това означава да ги спечели за вечни врагове. Аз в това отношение съм в много благоприятно положение, защото те са ме обявили за вечен враг от 15 години, така че няма нищо ново в отношенията ни. Но, така или иначе, ние трябва да живеем във времето, в което живеем – това ни задължава да направим каквото е зависело от нас.

Социологическите прогнози за Вашите резултати не ми изглеждат реалистични. Вие как смятате?

Аз виждам, че въпреки тези социологически твърдения, се събират зали, събират се много интересни хора. Ние на практика сме направили нещо като музикална част при откриването и нещо като музикална част във Варна. Всичко останало е било агитация и хората идват за това, не за концерта.

Аз знам, че социологическите изследвания са най-болезнени за хора, които се колебаят. Но самият факт, че едно от последните изследвания беше с 5 отговора на въпроса „Кого подкрепяте?“: “Да, категорично”, “Много вероятно”, “Вероятно”, “Малко вероятно”, “Не”. Те бяха извадили първата графа – категорично подкрепям, и бяха игнорирали втората колона „много вероятно подкрепям“, защото там се получаваха 10% сбор, даже 11%. Ако кажеш на някой, че има 11%, той може да застраши балотажа, става друга нагласата. Трябва да се натиска за някои, особено за най-опасните, че нямат никакъв шанс. Аз съм доволна от себе си и от щаба си, че ние започнахме кампанията в началото на септември, когато другите не бяха си измислили вицета или продължаваха да се надлъгват неизвестно за какво, за да използваме септември месец да лансираме посланията. Ако бяхме започнали на 6 октомври, никой нямаше да разбере, че сме кандидати. Не какво твърдим, не какво смятаме да правим, а че сме кандидати. Това са реалностите. На тези реалности може да се даде отпор само от по-интелигентната част от обществото, която разбира за какво става дума и трябва да спре да се офлянква, ослушва, оглежда, навежда, защото това са нейни шансове, не мои.

Очаквате ли отново много мърляво провеждане на самите избори?

Щом ГЕРБ провежда избори, това е част от инструментариума.

Вие доволна ли сте от кампанията?

Аз смятам, че беше прилична кампанията, интересна. Вкарахме интересни хора и то в големите градове. Малките градове и области ги оставихме. Виж даже с този клип колко са смешни. Докарали Кошлуков и Мира Радева да коментират клипа. Мира Радева като каже “не му разбирам” и к’во като каже, че не го разбира. Той не е направен да го разбираш, той е направен, за да го чувстваш. За да помислиш. Ако можеш.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *