Втората оставка разклати рейтинга на Борисов

Споделете лесно и бързо тази публикация

Исторически високи нива на недоверие към президента и обичайно високи нива на недоверие към парламент и правителство. Това е кратката равносметка от завършващите мандати на институциите, се казва в социологическия портрет, който по традиция прави “Галъп интернешънъл”.

В края на мандата си парламентът се ползва с положителни оценки сред около 20% от пълнолетните българи и с негативни – сред над 70 на сто.

Малко по-благоприятно изглежда картината по отношение на правителството – с около 30% позитивни оценки в последните месеци и около 60% – негативни.

По нива на доверие отиващите си парламент и правителство изглеждат по-добре в сравнение с мандата “Орешарски”, но без ентусиазъм в подкрепата – какъвто имаше в първия мандат на Борисов, сочи изследването.

В последните месеци преди президентските избори доверието в президента се колебаеше в дялове около една четвърт от запитаните, а недоверието – около две трети.

Така президентската институция записа исторически високи нива на недоверие по време на мандата “Плевнелиев”.

Подобна трайна негативна ситуация на одобрение за последно беше фиксирана в края на мандата на президента Желю Желев.

Разбира се, сравняването на различни мандати трябва да се съобразява с факта, че в различните исторически периоди ситуацията се различава съществено.

В по-голямата част от мандата доверието в парламента и правителството запази относителната стабилност. На фона на предишния мандат на Бойко Борисов обаче нивата на доверие този път закономерно оставаха без особен ентусиазъм.

Победата в местните избори от есента на 2015 г. даде психологически бонус-подкрепа за властта и за правителството.

Загубата в президентските избори през есента на 2016 г. пък подейства обратно.

Тя явно се отрази негативно и на личния рейтинг на премиера.

Бойко Борисов започна новата година с 25% доверие и с 61% недоверие.

Подробният демографски анализ показва, че доверието във властта е закономерно по-високо в групите с по-високи доходи и образование.

Неодобрението към парламента е повсеместно. Това не е новост в българския политически процес.

В последната година доверието в Цецка Цачева се движеше на нива от около 20%, а недоверието – около 65%.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *