Просветното министерство ще направи нов опит за въвеждане на единни критерии за професори и доценти

Споделете лесно и бързо тази публикация

Просветното министерство ще направи нов опит за въвеждане на минимални национални изисквания към кандидатите за придобиване на научна степен и заемане на академична длъжност. Става въпрос за критерии по обективни показатели, на които трябва да отговарят кандидатите за професори, доценти и главни асистенти, както и за образователно-научна степен “доктор” и за научна степен “доктор на науките”.

Изискванията са предвидени в нов проект за за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), който бе представен днес от служебния министър на образованието и науката проф. Николай Денков. Текстовете ще бъдат подложени на обществено обсъждане в следващия месец, след което законопроектът трябва да бъде приет от Министерския съвет и внесен за разглеждане от новия парламент.

Целта на поправките е да бъде прекратено ударното хабилитиране на професори и доценти през последните години след закриването Висшата атестационна комисия (ВАК) към Министерския съвет през 2010 г. Оттогава досега университетите сами разписват процедурите и критериите за хабилитиране.

Подобен законопроект, обобщаващ предложения от последните години, бе разглеждан от 43-ия парламент. В продължение на девет месеца образователната комисия не успя да одобри на второ четене всички текстове, разписани в 44 параграфа, а заради политическата криза и преждевременното разпускане на депутатите не се стигна до окончателно приемане на законопроекта в пленарната зала. Заради това служебният екип в просветното министерство е обобщил текстовете в нов законопроект, който да бъде внесен в новия парламент.

Проф. Николай Денков е на мнение, че има политическа воля за въвеждане на минималните критерии и само краткият живот на 43-ия парламент е причината те да не бъдат приети. По думите му не става въпрос само за прекратяване на практиката “професори на килограм”, но и за поставяне на основа за по-високи научни постижения. На въпрос на “Дневник” той все пак призна, че докато учените в областта на математическите и природните науки нямат проблем с новите изисквания, а тези от хуманитарните и социалните – биха ги приели, макар и с притеснения, има и трета група учени, които отказват въвеждането на минимални изисквания.

Критериите – по научни области и по университети

Минималните изискваният ще бъдат различни за отделните видове научни степени и академични длъжности по научни области и професионални направления и ще са съобразени с тяхната специфика. Те ще отразяват измеримите научни и академични постижения на учените. Кандидат за научна степен или академична длъжност, който не покрива необходимите изисквания, няма да бъде допускан до оценяване, обясниха от Министерството на образованието и науката (МОН).

Изискванията ще представляват съвкупност от обобщени показатели в съответната научна област, които ще носят на кандидатите определен брой точки. Показателите са два вида – наукометрични, които отразяват научните постижения или постижения в художествено-творческата или спортната дейност; и такива, които отразяват постижения в преподавателската дейност. Сред наукометричните показатели могат да бъдат включени брой авторски монографии, брой статии в реферирани или индексирани списания, брой цитати в такива издания, брой подадени заявки за национални или международни патенти. В областите на художественото творчество и спорта се взимат предвид брой авторски изложби, филми, спортни постижения и др. Академични показатели могат да бъдат брой въведени нови лекционни курсове, брой защитени под ръководството на съответния учен дисертации, брой издадени учебници, включително в чужбина, и т.н.

Конкретните изисквания ще бъдат определени след широка дискусия в научните и академичните среди. Ще бъдат взети предвид предложенията, дадени от висшите училища и научните организации. Всяко училище и организация ще има правото да определи допълнителни изисквания за своите кандидати. Според проф. Денков от Българската академия на науките (БАН) и 41 от университетите у нас вече били готови с примерни изисквания.

Минималният брой точки, необходим за допускане до оценка на кандидатурата за съответната научна степен или академична длъжност в дадено професионално направление, ще бъде определен в правилника за прилагане на закона. Този документ ще бъде готов до шест месеца след обнародването на закона.

Започналите и неприключили процедури по придобиване на научна степен и заемане на академична длъжност ще завършат по реда, определен от сега действащия закон. Според експертите по новите критерии ще се работи най-рано след година.

При системни нарушения ще отнемат акредитацията на университетите

Министърът на образованието и науката ще осъществява административен контрол върху прилагането на минималните национални изисквания. Това няма да нарушава принципа за автономия на висшите училища, тъй като окончателните решения за присъждане на научна степен или назначаване на академична длъжност ще се взимат от факултетните съвети, както досега.

Ако обаче се установи, че висше училище или научна организация системно нарушава тези процедури, министърът на образованието и науката ще има правото да предложи отнемане на институционалната акредитация на съответния университет или на акредитацията на докторските програми на съответната научна организация, обясниха експертите.

За членове на научни журита ще могат да бъдат избирани както български, така и чуждестранни учени. Те трябва да покриват съответните минимални национални изисквания за научна степен или академична длъжност, да имат постижения в дадената научна област, а при възможност и в конкретното направление и специалност.

За пръв път ще има процедура за установяване на плагиатство

В проектозакона за първи път у нас се определят условия и ред за установяване на научно плагиатство. Такава възможност ще има както по време на провеждане на процедурите, така и след получаването на научна степен и заемане на академична длъжност. При сигнал министърът на образованието и науката ще определя научно-експертна комисия, която да изготви анализ за наличие или липса на плагиатство. Цялата процедура ще трае около три месеца.

Ако се установи, че даден учен е откраднал чужд труд, той може да бъде освободен от академична длъжност или докторската му степен да бъде отнета. Това решение обаче ще зависи от факултетния или от научния съвет до ректора на висшето училище.

Предстои да бъде създадена публична електронна база данни за хората, придобили научна степен, за защитените дисертации и за хабилитираните лица у нас. В нея ще се отразяват индивидуалните наукометрични показатели, както и постиженията в преподавателската дейност на учените.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *