ВКС осъди Владимира Янева за делото „Червей“

Споделете лесно и бързо тази публикация

Върховният касационен съд (ВКС) осъди на година условно бившия началник на Софийския градски съд – Владимира Янева, съобщиха от съда.

Условната присъда е заради разработката „Червей“, става ясно от решението. Изпълнението е отложено с тригодишен изпитателен срок по делото „Червей“. Наложена й е и глоба в размер на 1000 лева.

Съдебният състав на ВКС приема, че касационната жалба е неоснователна. Не е основателен основният упрек, отправен към предходните съдебни инстанции, че изводите им се основават на предположения, като въз основа на тях неправилно са приели, че подсъдимата е осъществила от субективна страна състава на чл. 284в от НК, се казва в решението.

Решението е окончателно.

С присъда от 15 януари 2016 г. подсъдимата Владимира Янева е призната за виновна за това, че като длъжностно лице противозаконно е разрешила да се използват специални разузнавателни средства. С нейното разрешение е бил надвишен максимално допустимият срок от 6 месеца за експлоатиране на специални разузнавателни средства. Тези мотиви бяха споделени и от САС.

На подсъдимата е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 години. Със същата присъда подсъдимият Тодор Костадинов е признат за виновен и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв.

С атакуваното пред ВКС решение на Софийския апелативен съд (САС) присъдата е изменена, като на подсъдимата Янева е наложено и наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., а в останала част присъдата е потвърдена.

Съдебният състав на ВКС приема, че касационната жалба е неоснователна. „Настоящият съдебен състав не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствените материали и изграждането въз основа на тях на вътрешното убеждение“, се казва в решението.

Според магистратите от ВКС първоинстанционният съд е положил максимални по обем усилия за пълно, всестранно и обективно изясняване на всички факти, включени в предмета на доказване. Събраните доказателства и доказателствени средства са били предмет на задълбочена преценка, като при анализа им не са допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с неправилно, тенденциозно или превратно тълкуване“ – пише в решението на ВКС.

Въззивният съд не си е служил с вероятности или предположения при излагане на правните си изводи, а ясно, точно и професионално е акцентирал върху всеки факт, относим към предмета на доказване, като е посочил изводимото от него правно заключение.

Обвиненията към Янева са за давани разрешения за използване на специални разузнавателни средства и за продължаване на експлоатацията им, като това се е случвало 4 пъти от есента на 2013 г. до март 2014 г.

Срокът за прилагане на СРС, според Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), е до два месеца. В случай на необходимост може да бъде продължен, но за не повече от шест месеца общо.

В решението на ВКС пише: „Разбирането и на настоящия касационен съдебен състав е, че срокът, посочен в нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗСРС, е максимално допустим, като чрез неговото фиксиране законодателят е отговорил на изискването за баланс между обществено значимите интереси, налагащи в определени случаи използване на СРС за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления и за защита на националната сигурност, от една страна, а от друга страна – конституционно признатите права, които това използване засяга, с оглед недопускане на възможността те да бъдат ограничени за неопределено време“.

Според решението, този срок не започва да тече отново при всяко направено отделно искане за разрешение за експлоатация на СРС, независимо от неговото прекъсване, щом се отнася за същите лица или обекти, подадено е от един и същ заявител, при едни и същи факти, служещи като основание да се иска прилагане на СРС“.

Върховните съдии са категорични, че съгласието с обратната теза означава заобикаляне на разпоредбата на чл. 21 от ЗСРС, което е недопустимо. При това, органът, който издава разрешението, в случая – подсъдимата, няма право на преценка, а е длъжен да откаже да даде ново разрешение или продължаване на срока на вече даденото такова за използване на СРС, след като констатира, че е изтекъл максималният законов срок от шест месеца, пише в решението.

Основният аргумент на САС, а и на СГС е, че при третото искане от 28.01.2014 г., което е било за първоначално разрешение за прилагане на СРС (поради прекъсването във времето между изтичане на срока на предишното разрешение на 15.01.2014 г. и датата на новото искане), подсъдимата е издала разрешение за продължаване на прилагането на СРС, пише в решението на ВКС.

При четвъртото искане – от 25.03.2014 г., вместо продължение на разрешението (както е било поискано), подсъдимата издала ново разрешение за прилагане на СРС.

Обстоятелството, че на 25.03.2014 г. подсъдимата е издала ново (първоначално) разрешение за прилагане на СРС спрямо същия обект, е доказателство за това, че тя е съзнавала, че законовият срок по чл. 21, ал. 2 от ЗСРС е изтекъл и не би могъл да бъде продължен. С даването на ново разрешение, тя съзнателно е нарушила разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗСРС, с което умишлено е осъществила състава на чл. 284в от НК.

В касационната жалба защитата се оплаква за това, че САС не е обсъдил възраженията, свързани с особеностите на работната обстановка, а от друга страна, изразява недоволството си от констатациите му за това, че подсъдимата е отговорна за лошата организация, свързана с воденето на регистъра на СРС.

В мотивите на ВКС пише, че след като едно от задълженията на председателя на СГС е да прецени дали в искането се съдържа посочената в ЗСРС информация, както и да следи за спазването на сроковете по чл. 21, ал. 2, негово е и задължението да направи такава организация на Регистратурата за класифицирана информация, която да му позволява на него и заместниците му (определени със заповед да го заместват при изпълнение на тази му дейност) да извършват бърза проверка на тези данни.

Съставът на ВКС не констатира въззивният съд да е допуснал нарушение и на процесуалните правила при налагането на кумулативно предвиденото наказание.

Подсъдим по делото беше и бившият шеф на дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР Тодор Костадинов. Той беше оправдан на втора инстанция за документни престъпления, които според прокуратурата се изразявали във вписване на неверни обстоятелства в справки по искания за СРС.

Костадинов беше признат за виновен и глобен с 3000 лева само за компютърно престъпление – защото е ползвал акаунта на служителка, за да влезе в информационната системата на МВР и да провери дали е заличена полицейска регистрация на свидетел по дело.

В решението на Софийския апелативен съд (САС) изрично се казваше, че е учудващо, че Костадинов няма обвинение за заличаването на полицейските регистрации на въпросния свидетел, което всъщност е и единственият резултат от прилагането на СРС по операцията „Червей“. Делото срещу Костадинов приключи още на втора инстанция, тъй като нито той обжалва присъдата, нито прокуратурата внесе протест.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *