Класикът Антон Дончев се срещна с великотърновци

Споделете лесно и бързо тази публикация

Все по-грешно връзваме Свещения пояс на българите. Този пояс разделя тялото на човешкото същество на горна част, посветена на небето, и на долна, посветена на земята. Но тя го и съединява. Поясът отива все повече към материалното. Докато се превърне в примка от бесило.

Прозрението е на акад. Антон Дончев. Живият класик на българската литература, както най-често е наричан той, бе гост в РНБ „П. Р. Славейков” във Велико Търново. Духовната беседа бе организирана със съдействието на председателя на Общинския съвет Венцислав Спирдонов и със спомоществователството на собственика на „Лактима” Петър Христов и на изпълнителния директор на „Кроношпан България” Асен Ников. Двамата бяха отличени от ръководството на Библиотеката за оказваната помощ и направени дарения.

petyr_anton

Плакет получи и Светлозар Стоянов, който е с принос за издаването на книги с ювелирен характер – „Строители на съвременна България” и „Време разделно”. Самият Антон Дончев пък получи званието „Книжовник„.

Последната книга на акад. Дончев – „В сянката на Александър Велики”, бе представена по време на срещата. С книгата академикът подканя българите да обърнат поглед към траките.
Антон Дончев се интересува най-много от най-важното за оцеляването на българина – проблемът на достойнството, на честта, на паметта, на родовата кръв. Той доказва и показва в книгите си, че сме наследници и пазители на посланията на поне 7 антични цивилизации. Като такива сме длъжни да пазим и пренасяме духовните послания на миналото в бъдещето, каза издателят Иван Гранитски.

Според литературоведа Панко Анчев, акад. Дончев е единственият български исторически писател с цялостна концепция за българската история. Той е най-открояващият се, със своя идея за българската история. Тази идея е вече видна в романите му. Той е истински философ на българската история, смята Анчев.

Ако не беше Търново, нямаше да пиша исторически романи. Бягахме от час от Мъжката гимназия. Организирани. И хайде целият клас на Царевец. Там лежим на слънце и чакаме да мине часът. Тупаш на земята и тя кънти. Все едно е капак на гроб. Бавно ме завладя какво е това чудо, какво е било тук, какви са тези хора, погребани тук?

Започнах да чета. Голямото удоволствие не е в това, че съм написал книгите. Голямото удоволствие е ако не търсене на истината, то поне на остатъците от това време. Това, което видях в Търново, ме завладя по такъв начин, че цял живот се мъчих да намеря, да разбера, да проникна в голямата липса на целенасоченото усилие да разберем за какво става дума. Георги Караславов казваше, че силата на един писател се измерва по дъната на изтърканите му гащи – от стоене на задника, да търси, рови. Недостатъчно силно сме търсили в българската история, смята Антон Дончев. Разбрах, че преди 1500 г. на европейската сцена се качват горе-долу 15 общности. Някои са имали империи от устието на Дунава до стените на Китай. От имената на тези общности се е запазило името на България. Къде са аварите, тюркутите? Кой е този скелет, който държи тази държава, попита той.

Биляна Милчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *