В САЩ здравеопазването е привилегия, а не право

Споделете лесно и бързо тази публикация

През 1944 г. президентът Франклин Д. Рузвелт пришпори Конгреса да приеме “втора декларация за правата”. Номер шест в списъка е било “правото на адекватна медицинска помощ и възможността за постигането и радостта от доброто здраве”.

73 години по-късно, въпреки приемането на множество реформи в сферата на здравеопазването, неговите мечти остават толкова дискусионни, колкото са били тогава, се изтъква в материал на “Франс прес”.

При управлението на бившия президент Барак Обама, повече от 20 млн. американци, които преди това не бяха здравно осигурени, получиха възможност за здравна застраховка. Онези, които някога е трябвало да продадат жилищата си, за да платят за лечение на рак или за ограничени посещения на лекари заради разходите, получиха поне малко спокойствие.

Но в страната на грубия индивидуализъм здравеопазването никога не достигна статута на основно право, за разлика от образованието. Здравното осигуряване (застраховката) е просто продукт като всеки друг продукт, посочват от Републиканската партия, която, под ръководството на президента Доналд Тръмп, се опитва да отмени по-голямата част от “Обамакеър”, историческото законодателство в здравеопазването, влязло в сила през 2010 г.

След Втората световна война, идеята за национално здравно осигуряване, подкрепена от наследника на Рузвелт – Хари Труман, се озова в новата геополитическа реалност. Противниците я наричаха “социализирана медицина”.

“Това е началото на Студената война, ние сме ужасени от Сталин и комунизма. Думата социализъм носи тежки наслоения”, изтъква медицинският историк Хауърд Маркел от Мичиганския университет, добавяйки: “Труман пише в своите мемоари, че това е било едно от най-разочароващите политически поражения в неговата кариера.”

Повечето американски получават здравна осигуровка от работодателите си, съгласно система, в която работниците са обхванати от споразумение, договорено до голяма степен пряко между работодателите и синдикатите.

“Ако погледнете системите във Франция, Германия и Великобритания, там имаше архитект на системата”, отбелязва Мелиса Томасон, която е професор по икономика в университета Маями в щата Охайо.

“В нашата страна ние имаме много раздробена система”, контролирана от застрахователните компании, фармацевтичната индустрия и лекарите, всички решени да ограничат ролята на правителството.

Ала пазарът не обхваща всички.

През 1965 г. президентът Линдън Джонсън постигна компромис с Конгреса за създаването на програмата Medicare, обществено здравно осигуряване за хората над 65-годишна възраст, и програмата Medicaid за бедните и инвалидите, първоначално главно жени с деца.

Въпреки това медицинската помощ се е разглеждала като привилегия, която получателите са достойни да заслужат чрез бедност, възраст или принос. Бедните ергени, например, са изключени от Medicaid, защото се смятат за способни да работят.

“Голяма част от американците вярват в индивидуалната отговорност”, отбелязва Томас Уилям О’Рурк, професор в Катедрата по кинезиология и здраве на общността в Илинойския университет.

“Никога не сме казвали, че здравеопазването е право”, добавя той и подчертава: “Казахме, че ще получите медицинска помощ, ако попаднете в определена група” като военни ветерани или коренни американци.

През следващите десетилетия бойните линии на идеологическия дебат се промениха съвсем незначително между лявото, подкрепящо всеобщата достъпност на здравеопазването, и дясното, което се противопоставя на идеята по бюджетни причини, както и по принцип.

През 1993 г. президентът Бил Клинтън и съпругата му Хилари предприеха опити за реформиране на системата на здравеопазването, една смесица от публични регулации и частни доставчици, за да обхване здравната система всички американци.

Опитът претърпя грандиозен провал.

“Част от ДНК-то на САЩ е да се запази някакъв избор в плановете за здравно осигуряване”, посочва Хауърд Баухнер, главен редактор на списанието на Американската медицинска асоциация.

Въпреки това “иронията на системата на свободния пазар е, че тя не работи много добре в здравеопазването”, подчертава Баухнер.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *