България чества 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост

Споделете лесно и бързо тази публикация

На 24 май честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.
На този ден отбелязваме националния празник на просветата, културата и създаването на глаголицата от Светите братя Кирил и Методий.

Първата българска азбука – глаголицата – е създадена през 862 г. (според други учени през 855 година) от Константин-Кирил Философ.

Исторически факт е, че през 862 г. византийският император нарежда на братята Константин и Методий да създадат необходимата християнска литература на славянски език за мисията им в Моравия.

Глаголицата е дело на гениалния филолог Константин-Кирил и е напълно оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук. Нещо повече, в нея буквите за близки звукове имат сходни очертания.

Неопровержимо доказателство, че именно глаголицата е дело на Константин-Кирил и е първата българска азбука учените откриват в Залцбургския меморандум от 871 г., в който пише, че Методий се появил в Панония с “новооткрити славянски букви”.

Константин-Кирил създава глаголицата за солунското славянско наречие, което принадлежи към източнобългарските рупски диалекти. Следователно езикът на солунските братя по етническа принадлежност е старобългарски.

Всички тези черти безспорно доказват, че създаденият през девети век на основа на глаголицата книжовен език е български по произход. Той се разпространява първоначално в Моравия и Панония.

След смъртта на Методий през 885 г. неговите ученици са прогонени от пределите на Моравия и намират прием в двора на княз Борис в България.

В края на ІХ век в Преслав възниква и втората старобългарска азбука – кирилицата, която съдържа 24 букви от гръцкото писмо и 14 знака, близки до глаголическите, които съответстват на чисто българските звукове: Б, Ж, З, Ш, Щ, Ч, Ц, Ъ, Ь, İ, ť, ™, Ю, Ы. Кирилицата няма установено авторство.

Повечето учени отхвърлят тезата, че Климент Охридски е неин автор. По-вероятно е той да е усъвършенствал глаголицата, азбуката на почитаните от него свети братя.

Кирилицата се свързва с книжовниците от Преслав, понеже е продължение на вековна традиция държавни документи да се пишат с гръцки букви. Но “без устроение”, както казва Черноризец Храбър.

“Устроението”, тоест приспособяването към българската реч, става възможно едва след появата на глаголическата писменост в България. Именно от нея са взети буквите за специфичните български звукове, като са опростени в духа на графиката на цялата азбука.

Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица. Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на паметта на двамата книжовници на 22 май 1803 г. в Шумен.

За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище “Св. св. Кирил и Методий” в гр. Пловдив по инициатива на родолюбеца Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий.

Денят 11 май не е подбран случайно от Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.

11 май продължава да се чества от православната църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура.

От 2007 г. кирилицата е призната за третата европейска азбука след латиницата и гръцката азбука.

Кирилицата носи името на един от покровителите на Европа и създател на първата българска азбука глаголицата – свети Кирил.

Традиционното празнично шествие, в което ще вземе участие и президентът Радев, ще започне в 10:30 часа от от Археологическия музей до паметника на Св. св. “Кирил и Методий” пред Националната библиотека.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *