Над 17 000 пушачи у нас умират преждевременно всяка година

Споделете лесно и бързо тази публикация

17 800 българи годишно умират преждевременно от болести, причинени от употребата на тютюн.
Тази година мотото на 31 май – Световния ден без тютюнев дим, е „Тютюнът – заплаха за развитието”.

Във фокуса на вниманието са здравните рискове и ефективните политики за намаляване на употребата на тютюн.

Целта е сегашното и бъдещите поколения да се предпазят от опустошителните последствия за здравето, а също така да се намалят социалните последствия, икономическите бедствия и вредите на околната среда, причинени от употребата на тютюн.

Всяка година повече от 7 милиона смъртни случаи в света са причинени от тютюнопушене. Ако не се предприемат спешни мерки, до 2030-та година тази цифра може да нарасне до над 8 милиона.

Около 80% от преждевременните смъртни случаи, причинени от употреба на тютюн, са в страни с ниски или средни доходи на населението.

В България около 17 800 души умират преждевременно всяка година от болести, причинени от употребата на тютюн.

Тютюнопушенето е причина за всеки един от три смъртни случая във възрастовата група от 30 до 44 години и за всеки втори в групата от 45 до 59 години. Установено е, че у нас 23% от умиранията при мъжете и 9,4% при жените са предизвикани от употребата на тютюн.

Последните данни за смъртността в България през 2015 г. сочат, че 48,1 на 100 000 души (78,1 на 100 000 при мъжете и 19,9 на 100 000 при жените) са починали от рак на белия дроб, като 82% от случаите могат да бъдат обяснени с употреба на тютюн.

Доказано е, че ако тютюнопушенето не започне в ученическа възраст, вероятността това да се случи по-късно е много по-малка. Шансът възрастен пушач да се откаже от цигарите е толкова по-малък, колкото по-ранна е била възрастта на пропушване.

Според глобалното проучване на тютюнопушенето при младите хора в България (Global Youth Tobacco Survey – GYTS) през 2015 г. поне петима от всеки десет ученици (56,7%) са опитвали някога тютюнево изделие. Повече от половината опитали са настоящи пушачи (28,8%).

Освен това 10,1% са непушачите, които смятат, че може да им хареса да изпушат една цигара, а 20,2% заявяват, че са склонни да пропушат през следващата една година.

Броят на пушачите значително спада между 2002 г. и 2008 г. – от 33,1% на 28,2%. През 2015 г. обаче нивото се запазва почти същото – 27,4%.

Слаба тенденция за нарастване на готовността на непушачите да пропушат се отбелязва на първите два етапа на проучването (от 29,2 % през 2002 г. на 31,2 % през 2008 г.).

Процентът на пасивните пушачи значимо намалява, но въпреки пълната забрана за пушене на закрити обществени места през 2012 г., през 2015 г. техният дял остава неприемливо висок – 50,8% пасивни пушачи у дома, и 50,6% в закритите обществени места.

Интервенциите за ограничаване на тютюнопушенето при подрастващите трябва да се осъществяват в синхрон с признато ефективни методи за контрол на тютюна (цени на тютюневите изделия, регулаторни подходи, спазване на забраните за тютюнопушене, задължително здравно образование).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *