Българите в чужбина вкарали 1.7 млрд. лв. у нас

Споделете лесно и бързо тази публикация

След приемането ни в ЕС преди десет години се откриха възможности за изпращане на нарастващи трансфери от работещите в чужбина българи към семействата им у нас
През 2016 г. тези трансфери достигнаха 1 милиард и 700 милиона лева, каза проф. Иван Ангелов от Института за икономически изследвания при БАН при представянето на годишния доклад за икономическото развитие в България, посветен на равносметката от първите десет години от членството ни в ЕС, съобщава БТА.

Сред другите ползи от членството ни в ЕС са възможностите за свободно пътуване на милиони българи из европейските страни, както и за живот и работа в тях, посочи проф. Ангелов. Той отбеляза, че след приемането ни в ЕС се откриха и възможности за учене на десетки хиляди български студенти в Европа, като много от тях са стипендианти на различни държави.

Полза от членството ни е и възможността за получаване на по-висока квалификация на българи, работещи в ЕС. Създаде се и по-голямо доверие към България, като политически и стопански партньор, обобщи икономистът.

За изминалите десет години от членството ни в ЕС България обаче направи и някои “разходи”, понесе загуби, пропуснати бяха и различни възможности, коментира проф. Ангелов. По думите му “бяхме принудени да изключим преждевременно ядрени блокове в АЕЦ “Козлодуй” и да правим в бъдеще големи разходи за заместващи мощности”.

При членството ни в ЕС “плащаме и солиден годишен членски внос, който вече достигна 1 милиард лева – през 2016 и 2017 г.”. Правим разходи и за миграционните потоци, като текущата издръжка на мигрантите варира между 600 и 1000 лева месечно, а средната пенсия у нас е 330 лева, коментира икономистът.

Понасяме и загуби заради огромната българска емиграция в чужбина – около 2 милиона души, между които има стотици хиляди българи с висше и със средно специално образование, каза проф. Ангелов. Той коментира, че “за тези хора държавата ни преди години е похарчила милиарди – за образованието и за квалификацията им”.

Проф. Иван Ангелов представи и данни за българското производство. По думите му “само по три от важните продукти след членството си в ЕС, България е запазила или леко е увеличила производството си в сравнение с минали години”. Това се отнася за производството на електроенергия, на пшеница и царевица.

Икономистът даде пример, че преди членството ни в ЕС България “е произвеждала 809 000 тона домати, а сега произвежда 122 000 тона”.

Бъдещето на всички страни в Европа е в единението и фактът, че България е член на ЕС от десет години, определено е успех от политическа гледна точка, обобщи директорът на Института за икономически изследвания при БАН проф. Александър Тасев.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *