Нови мерки срещу некоректни работодатели

Споделете лесно и бързо тази публикация

Комисията за проучване на случаите на неизплатени заплати установи пропуски в законодателството, даващи възможност на некоректни работодатели да се възползват.
„За“ доклада на комисията и предложенията за законодателни инициативи гласуваха 170 народни представители, „против“ – 0 и „въздържали се“ – 0 , с което те бяха приети единодушно.

Комисията констатира значително намаляване на случаите на неиздължени възнаграждения от 2012 г. до момента. От общо забавени заплати за 322 млн. лв. вече са изплатени 300 млн. лв., след намеса на ГИД. През периода инспекторите са съставили 5466 акта за нарушения при неизплащане на заплати като сумата на влезлите в сила наказателни постановления е за близо 8 млн. лв.

В същото време обаче националният обществен защитник Мая Манолова сигнализира за лавинообразно нарастване на жалбите за неизплатени пари през първите шест месеца на годината, отбеляза Хасан Адемов /ДПС/.

Най-драстични са закъсненията в търговията, пише в доклада, тъй като там има и най-много стопански субекти. Следват шивашкият бранш, ресторантьорството. За 2012-2016 г. са установени забавени заплати за близо 45 млн. лв. в сферата на строителството на съоръжения, към настоящия момент сумата е сведена до малко над 10 млн. лв. В строителството на сгради – над 45 млн лв., от тях остава да се изплатят около 18 млн. лв. В здравеопазването неиздължените възнаграждения са над 16 млн. лв.

Предложенията, направени в рамките на комисията, ще бъдат внесени като общ законопроект от всички политически сили в Народното събрание.

Законодателните предложения, отбелязани в документа за решаване на проблема, са основно на омбудсмана Мая Манолова и на КНСБ.

Комисията прави предложения за промени в Кодекса на труда, целящи да се предостави допълнителна защита на правата на работниците и служителите, в случаите, когато работодателите им не изплащат трудовите възнаграждения и обезщетения. С тези промени се засилват контролните функции на ИА „Главна инспекция по труда“.

С проекта се предлага също работодатели, които дължат възнаграждения и обезщетения на работниците си да не могат да участват в процедури по обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители.

Според БСП обаче мерките препоръчани от комисията са половинчати.

Пред Нова телевизия лидерът на партията Корнелия Нинова поиска работниците да станат първи по ред кредитор на предприятието, а не както досега пети. По този начин при евентуален фалит те първи ще си вземат дължимите възнаграждения.

Според депутата Крум Зарков има два големи случая, в които не се изплащат заплати и те заслужават различен отговор, тъй като са различни по своето същество. В единия случай става дума за работодатели, на които бизнесът върви, имат пари, но не изплащат заплати. В другия случай става дума за работодатели, които обективно срещат трудности в своя бизнес и не могат да изплащат заплати. За тях е създаден и специален фонд, има специална процедура”, коментира Зарков.

По думите му в осемте групи проблеми, идентифицирани от комисията, се вижда, че по-голямата част от случаите на неизплатени заплати засягат втория тип работодатели, които са изпаднали или са на път да изпаднат в несъстоятелност. Според него некоректният работодател, който има пари да изплаща за заплати, е този, който фокусира общественото мнение.

Той поясни, че БСП ще припознае част от законодателните промени в тази сфера, обсъдени на заседанията на Комисията.

Зарков поиска по-бърза процедура за обявяване в несъстоятелност, за да може по този начин работниците да си вземат парите от Фонда за гарантиране на вземанията. По негови думи във фонда има около 250 млн. лв., а са изплатени едва 2 млн. лв.

На практика искате да смените философията, да отворите вратичката и да разширите кръга на работодателите с достъп до фонда, противопостави се Светлана Ангелова от ГЕРБ. Така, по думите й, и некоректни работодатели ще имат възможност да се доберат до парите от фонда.

Анализът на лошите практики показвал, че при финансови затруднения работодателите най-често прибягват до прехвърляне на фирмата на друго лице, най-често социално слабо, и тази практика законодателно трябва да бъде спряна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *