Стопанска академия бе домакин на форум за разработване на българо-румънски туристически маршрут

Споделете лесно и бързо тази публикация

Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ бе домакин на кръгла маса за обществено и експертно обсъждане по проект „Разработване и промоциране на съвместен културно-исторически туристически продукт: Маршрут „Римска граница на територията на трансграничния регион Румъния-България“. Форумът бе организиран от Асоциацията на дунавските общини „Дунав“, която съвместно с Камарата за търговия, индустрия, навигация и земеделие – гр. Констанца, Румъния изпълнява проекта, финансиран чрез програма Interreg V-A Румъния-България 2014-2020. Целта на проекта е да популяризира общото римско културно-историческо наследство на дунавските общини от двете страни на реката чрез създаване на интегриран туристически продукт.

Изпълнителният директор на Асоциацията Мария Цанкова откри срещата, в която участваха представители на местните и държавни власти, регионалните и местните исторически музеи, туристическия бранш, неправителствения сектор. Сред участниците в кръглата маса бяха и преподаватели, докторанти и студенти от катедра „Икономика и управление на туризма“ при Стопанска академия.

Като символични домакини, участниците във форума приветстваха Росен Маринов – директор на Дирекция „Култура и културно наследство“ при община Свищов и зам.-ректорът на Стопанска академия – проф. д-р Марияна Божинова. От името на ректора и на академичната общност проф. Божинова приветства гостите с „Добре дошли“ в свищовското висше училище. Тя подчерта важността на събитието за Академията като припомни, че по българското поречие на река Дунав няма друг университет, в който да се обучават студенти по бакалавърска специалност „Икономика на туризма“, магистърска програма „Икономика и мениджмънт на туризма“ и докторска програма „Икономика и управление на туризма“. По думите на проф. Божинова, поречието на Дунав е изолирано в приоритетите на Министерството на туризма по отношение развитието на туризма и диверсификацията на туристическия продукт, който може да бъде предложен от общините на тази територия. „Надявам се, след успешната реализация на проекта, по българското и по румънското поречие на Дунав да се развие и да просперира един интегриран туристически продукт“, каза още проф. Божинова.

Представяйки резултатите от интегрирано предварително проучване на римското културно-историческо наследство в българо-румънския трансграничен регион, Мария Цанкова поясни, че то е проведено на територията на 8 области в България и 7 окръзи в Румъния. Проучването предлага вариант на маршрут, който обхваща 62 обекта и е структуриран около река Дунав като главна ос и около историята на Дунавския лимес (северната граница на Римската империя). Основните обекти от българска страна, които ще се популяризират чрез маршрута, са „Бонония“ в гр. Видин, „Улпия Ескус“ в с. Гиген, „Димум“ в гр. Белене, „Нове“ в гр. Свищов, „Ятрус“ в с. Кривина, „Сексагинта Приста“ в гр. Русе, „Трансмариска“ в гр. Тутракан. „Дуросторум“ и Римска гробница в гр. Силистра.

В рамките на кръглата маса бяха обсъждани разработваните в момента Стратегия за развитие, усъвършенстване и иновация на туристическия маршрут и Маркетингова стратегия. С презентация, посветена на маркетинга на туристическите дестинации по Долнодунавския лимес, в дискусията участва ас.д-р Стефан Проданов – преподавател в Стопанска академия и представител на Съвет по туризъм – Свищов.
Обсъждания по проекта са проведени общо в пет български дунавски общини. Участниците в кръглите маси се обединяват около виждането, че културно-историческият туризъм е приоритетен за социално-икономическото развитие на Дунавския регион, но за да се капитализира неговия потенциал е необходимо да се работи в посока на подобряване на транспортната и туристическа инфраструктура, и повишаване на капацитета за предоставяне на услуги. След провеждането на заключителния форум в румънския град Констанца, проектът предвижда създаването на набор от атрактивни промоционални материали, които ще се разпространяват сред заинтересованите страни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *