Българката Дейзи Ланг със световно признание

Споделете лесно и бързо тази публикация

Трикратната носителка на световната титла по бокс бе отличена на церемония в Лос Анджелис

Трикратната световна шампионка по бокс Дейзи Ланг (Деси Кирова), която повече от 10 години живее в Лос Анджелис, получи
почетната награда за 2017 година от Международната федерация по женски бокс за принос в развитието на спорта.
Призът бе връчен на най-успешната европейка в женския бокс по време на церемония в Лос Анджелис.
За голямото призвание, за българите в чужбина и за предстоящия мач на Кубрат Пулев разговаряме по телефона близо 12 години след първите ни срещи на световния филмов фестивал в Кан.

– Деси, честита награда! Всички българи имаме повод да се гордеем с теб! А и цяла Европа, тъй като ти бе пионер в женския бокс за континента. Какво е усещането да получиш такава награда?

– Това е голямо признание за тежкия труд, за лишенията и рисковете през които съм минала. Като се замисля откъде съм тръгнала и през какво съм минала, а и къде съм стигнала – все едно е било вчера. Щастлива съм че съм българка и европейка – чувствам се оценена за всичкия труд, за рисковете, които поех сама. Това е уважение за целия труден път, за да постигна тази моя мечта. Това удовлетворение се оценява от професионалната международна асоциация. Да те оценят в чужда държава, при това съм победила много американки – за мен е голямо уважение и респект. Наред с големите светила Майк Тайсън, Мохамед Али – в професионалния бокс.

– След Германия твоят път те отведе през Океана. От колко години си в Щатите?

– В Щатите живея след като прекъснах с бокса – над 10 години. Повече от 10 години спортувах – а през 1999 г. станах световна шампионка по бокс.
IMG_3790

-Коя е най-паметната ти победа?

– Първата ми победа, когато станах за първи път шампион – в Дюселдорф. Мечтата ми стана реалност – бях щастлива, мач който няма да забравя. Другият е със световната шампионка Лиза Фостър, тя е американка. С този мач повдигнахме нивото на женския бокс. Това е един от най-добрите ми мачове.

– Предстои един важен мач за България и за Кубрат Пулев. Ти дойде в България за един от предишните му мачове. Какво ще го посъветваш днес?

– Разбира се, че пожелавам много успехи на Кубрат, вяра в себе си, сериозна подготовка да направи, да бъде целенасочен и да се концентрира върху шанса, който му се дава. От него зависи как ще се представи – не трябва да обръща внимание на медийните изяви, защото много често когато те подценяват, тогава си в по-добра позиция. Всеки има шанс да победи, независимо срещу кого. В тежката категория има много изненади – един удар може да реши мача.Все пак този спорт е индивидуален и зависи от теб самия. Много често се получават изненади в бокса, защото се подценява противника. Всичко зависи от теб и от подготовката преди мача. Ще се радвам да победи, пожелавам му успех! Този спорт е бизнес и не винаги става така, както бихме искали. Все пак и други чакат на листа и претендират за тази титла. Сега му се дава голям шанс, което не е лесно за тежката категория. Да приеме нещата като бизнес, емоциите и чувствата пречат. Да се концентрира максимално върху шанса и да вярва в себе си, не на хората какво приказват. Ако всичко това успее да съчетае в едно – има шанс. Като всички българи и аз пожелавам успех и стискам палци. Ще гледам мача.

– Не е тайна, че си близка до братята Кличко. Владимир обяви край на кариерата си след загубата от Джошуа. Това ли е причината?

– С Кличко се познаваме от 20 години, тръгнахме заедно, спортни колеги, от една генерация сме. Гледах мача му с Джошуа – Владимир е легенда, направил е много в бокса. Само той успя 9 години да държи фронта – двамата с брат му направиха история в този спорт. Много е важно как напускаш кариерата – с достойнство. Дори и след загубата той запази достойнството си, а понякога това е по-важно от победата.

– Какви съвети са ти давали големите боксьори?
IMG_3829

– Като спортни колеги ти желаят успехи и да победиш без травми. Като жена – имат притеснения да не се нараниш. Но в боксов мач всичко зависи от теб, от психиката, дали ще успееш да преодолееш ситуацията. Психиката е най-важен фактор, как се мотивираш да победиш. Ако се концентрираш на други фактори – рискуваш. Важно е да си убеден, че ще победиш. Това е моят опит. Бях пионер – първата жена, която прокара път в България и в Европа на женския бокс. Знам колко беше трудно, ако нямах тази вяра – всичко беше срещу мен. Трябваше да побеждавам и медиите, не само партньорите. Да накараш една нация да се убеди, че това е добре за една жена да го прави. Моята цел беше да покажа – че една жена, която изглежда женствена, която е образована, може да постигне максималното място в мъжки спорт. Аз се борих за женските права по този начин. В България тогава жените нямаха права. Жените са тъпкани в много държави – моят живот, това, което постигнах дава сила на всички жени по света, които са третирани като втора ръка хора.

Да очакваме ли скоро и в България да те наградят за твоя принос към световния спорт?

– Това ще бъде най-хубавото изживяване, което може да ми се случи. Първо в Германия ми дадоха признание, сега и в Америка. От България ще бъде най-емоционалното признание. Аз се гордея че съм Българка и толкова години прославям родината по света. Обичам България – кръвта вода не става. Винаги се гордея, че съм българка. Не можем да си изберем политиците и всичко, което ни куца. Но след като съм обиколила целия свят знам, че България е най-свещеното място, където се зареждам най-добре и се чувствам прекрасно.

– Живееш вече 20 години извън България – какви са българите по света през твоя поглед?

– Много е важно българите да се образоват и да си знаят историята. Имаме с какво да се гордеем, велика държава сме имали. В чужбина българите повече оценяват това, отколкото в България. Всеки, който е българин, независимо къде живее, трябва да знае историята на родината си. Не ги разделям българите в България и в чужбина, защото животът стана труден навсякъде. Така че думата българин е ключова, а не къде живееш. Знаеш ли – едно пробуждане виждам у българите – като бях за пет дни в България, за мача на Кубрат в София – усеща се патриотичния дух, който се възражда. Много хубаво впечатление ми направи това. Трябва да си държим на българското. А и нали успехите на всеки един спортист прославят България по света.

Нека българите по света не забравят нещо много важно – няма кой да те уважава, ако ти не уважаваш Родината си. Такива българи, които срещам тук, и са забравили български за 12 години, аз не мога да уважавам. Имах срещи с такива в Щатите – няма оправдание за мен да не говориш български с българи в чужбина. Много години съм навън и много езици говоря, но винаги говоря български с всички българи, които срещам в чужбина.

Не разбирам защо постоянно казват, че българите не се подкрепят в чужбина? Това не е вярно! Празнуваме тук всяка година 3 март заедно. Скоро Асен Блатечки направи тур с Калин Врачански и тяхна пиеса в Щатите и аз специално отидох до Чикаго, за да го поздравя и да гледам пиесата. С Асен тренирахме заедно като деца карате. Бяхме много българи в театъра. Беше ми приятно да видя български актьори в Чикаго – те сплотяват българите в чужбина с техния талант. Напълни ми се душата. Във Вегас също, във Флорида – няма такова нещо да не се подкрепят българите. Е, във всяко стадо си има и мърша. Но тук българите пазят традициите, играят хора, а за децата има специални събития, за да се учат, че са българчета.

Интервю на Патриция Кирилова
По публикацията работи Бояна Бояджиева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *