Ники Станчев: Амбицията ми е да бъда едно от лицата на българското кино

Споделете лесно и бързо тази публикация

„Три неща те възпитават в този живот: родители, среда и това, което се случва около теб като култура.“

Ники Станчев стартира кариерата си като актьор, а днес е един от най-перспективните млади режисьори, които имат възможността да работят на българската киносцена.
През 2015 г. излиза дебютният му пълнометражен игрален филм като режисьор и сценарист – „Момичето от НиЗката Земя“. 2016 г. Снима късометражния си филм „Луксозна Смърт“, който бива селектиран на няколко фестивала, от които номинация за най-добър късометражен филм на „Barcelona Planet Film Fest, както и сред 10-те най-добри късoметражни български филма в наградите на Българската филмова академия. През 2016 г. поставя и първата по рода си за България фетиш постановка „Феята на Страстта“, селектирана за Аскеер в категория „Иновативна драматургия.“ (2017).

 Как реши да станеш актьор, това ли беше мечтата ти като дете?


„Нещата, които ме вълнуват са спорт и изкуство.”

– От малък много харесвам тенис на маса, което беше учудващо за всички. Даже ме базикаха , че се занимавам с пинг- понг. Спортната ми „кариера“ изгради в мен воля и дисциплина, което после оказа голямо влияние и значение в бъдещите ми творчески дейности. Всъщност това е разликата между успелите и не успелите – дисциплината.
От дядо ми, Колю Абаджимаринов научих нещо много важно! Той е играел футбол в „Славия“ като малък, и един ден е дошъл момента да избира -да продължи да играе или да стане оперен певец..

Та от него научих нещо много важно:“ Спортът е до време , изкуството – за цял живот“.

Не съм завършил режисура, но първият проект, който съм режисирал е пълнометражен игрален филм, и с всичките му неясноти, грешки и т.н беше един университет за мен. Това е
„ Момичето от ниЗката земя“.

– Как се получи преходът от актьор към режисьор? Какво те накара да минеш от другата страна на обектива?

– В общи линии преходът ми от актьор към режисьор премина само през професионални проекти, отвориха ми се много врати.
В еротичната телевизия, в която работех, правех около 10 късометражни еротични филма на ден. Само там съм генерирал за близо 2 години над 150 -200 шоута.

Телевизията се гледаше на два континента, но не и в България. Били сме не повече от 4-5 режисьора, но сме имали огромна свобода на креативност. Следствие на това, започнах да се занимавам с късометражно кино , където имам и повече фестивални успехи. Направих филма „Луксозна смърт“, българо -английски филм, който обиколи много фестивали, обявиха го за най-добър късометражен български филм – Българската филмова академия го номинира за един от 10-те късометражни филми за 2017г.

Същата 2017 година, ме „срещна“ с Диляна Денева и написването на „Кататоник“.

– Как мислиш, има ли носталгия по старото българско кино?

– Носталгия имат по-зрелите на години хора, ako трябва да сме честни сме имали много добри български филми , но не уникални…
В България никога не е имало безкомпромисна класика- освен „ Козият рог“ ( може би още няколко).
Сега филмите ни се доближават визуално до световното кино , но нямат „душата“ като контент. ДА те разтресе…. Остават си затворени тук в България.

– „Кататоник“ има ли такава „душа“?

– „Кататоник“ е една даркотопия… в която говорим на световен език, тъй като проблемите , които засягаме там, ги има по цял цвят.
Залагаме точно на това , че който и където да го гледа по света.. би го разбрал.
Екипа и хората, които ще го снимат са наистина впечатлени. А ако те са впечатлени , значи наистина филма на сценарно ниво, и не само, е издържан.

Хората ще бъдат доста провокирани от този проект. Това е ще бъде филм, в който няма компромиси.

Лично на мен ми се иска това да се случи тази година, но с оглед на проекта „Танго в Тунела“, сме се фокусирали да направим първо него.

– Това ли е проекта, по който работиш в момента?

– Да. За мое щастие , скоро се срещнах с моя стара приятелка Златето Керемедчиева ( New Actors) , на конкурс за късометражни филми в Nu Boyana.
Припомнихме си за един сценарии на филма „Танго в тунела“, където главният актьор е инспириран от моя живот и как растеш без баща. Така решихме да направим този проект след толкова години. Това е от тези моменти , които просто ти се предлагат в живота.

„Всеки артист е цвете, което трябва да цъфти и да се разлиства.“


Проекта „Танго в тунела“ започна снимки този месец, и вярвам, че ще стане много интересен проект, тъй като засяга неща и проблеми като сблъсък между поколенията, търсене на правдата, прибягване към наркотици…

– Има ли формула на успеха?

– Не. Формула няма. Най -великите личности във всеки един бранд, бизнес, платформа са направили различното т.е. написали са сами своите формули.

Аз имам послание към младите:
Престанете да се влияете от това , което ви се натрапва. Потърсете качественото , а не  пошлото.
Качеството на интелекта е много ниско, бъдете себе си!
Не бъдете втора версия на каквото и на когото и да било.
И не избивайте в порнография и простотия.
Изкуството е отговорност! Три неща те възпитават в този живот: родители, среда и това, което се случва около теб като култура.
За това освен обществото ни имат вина и медиите, защото в старанието си да отразяват „уау“ неща и жълтини , няма да обърнат внимание на ценните, културните неща, които възпитават.
В амбицията ми има доста гняв. Гневно ми е, гнева ме води ..

След дебютния си игрален филм „Момичето от НиЗката Земя” (2015) и селектираната за награда Aскеер, в категорията най-иновативна драматургия, фетиш постановката „Феята на Страстта” (2016), провокативният млад режисьор Ники Станчев и актрисата Диляна Данева, която дебютира като продуцент, започват подготовка за снимки по нов проект, пълнометражния игрален филм „Кататоник”.
В момента работи над игралният филм „Танго в Тунела и подготвя третият си пълнометражен игрален филм „Кататоник“, който ще излезе на екран през 2019 г.

 

Интервю на Бояна Бояджиева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *