При криза Фейсбук може да е полезен, но и опасен

Споделете лесно и бързо тази публикация

Решението на правителството на Шри Ланка да блокира всички социални медии в часовете след смъртоносните атентати в неделя е емблематично. То свидетелства колко силно провалът на базираните в САЩ технологични компании да озаптят изопачената информация, екстремизма и подстрекаването към насилие, започва да натежава над твърденията за ползите от социалните медии.

Правителството на Шри Ланка блокира Фейсбук, УотсАп и Инстаграм – всички те собственост на Фейсбук – в неделя заради опасения, че “фалшиви новини, разпространявани чрез социалните медии”, могат да доведат до насилие. Мрежите ще останат блокирани до приключване на разследването на взривовете, убили над 200 души, обявиха властите. Блокирани са и други социални мрежи освен Фейсбук, включително ЮТюб и Вайбър. Именно Фейсбук и УотсАп обаче са доминиращите платформи в страната.

Що се отнася до Фейсбук, в частност, решението на Шри Ланка е забележително отстъпление от преди само по-малко от три години, когато тази социална мрежа бе смятана за “една от най-важните световни институции за отговор при извънредни ситуации”, написа тогава списание “Уайърд” (Wired).

Огромният глобален обхват на тази социална мрежа, нейната сложна тъкан от социални взаимоотношения, способността й автоматично да включва алгоритъм за “проверки за сигурност” и наборът от инструменти, позволяващи бързо разпространение на информация и “жив” видеоматериал навремето се разглеждаха като потенциално предимство при глобална реакция при бедствия. Оцелели могат да използват Фейсбук, за да дават индикация, че са в безопасност; правителства могат чрез Фейсбук да излъчват в ефир развой на събития на живо; неправителствени организации и местни хора могат чрез Фейсбук да координират хуманитарни акции.

Същите тези отличителни черти, които правят Фейсбук толкова полезен, обаче го правят едновременно и невероятно опасен: изопачената информация се движи толкова бързо, колкото и достоверната информация, ако не и по-бързо.

Последните седмици дадоха многобройни примери колко вредно може да се окаже това в период след кризисна ситуация. Нападателят от Крайстчърч, който стреля и уби 50 мюсюлмански богомолци, беше използвал Фейсбук, за да предава на живо своето нападение, реално милитаризирайки платформата. И Фейсбук, и ЮТюб не успяха да предотвратят разпространението на зловещия видеосюжет.

А и точно тази седмица една програма на ЮТюб, предназначена уж да не допусне изкривена информация, на практика създаде такава: платформата прикачи информационна подборка за терористичните атаки на 11 септември към живото предаване от горящата (катедрала) Нотр Дам, с което създаде фалшиво впечатление, че пожарът е свързан с тероризъм.

В Шри Ланка и преди е имало случаи изопачена информация, разпространявана чрез социалните медии, да доведе до смъртоносно насилническо поведение на тълпи. През март 2018 г. правителството блокира Фейсбук, УотсАп и други интернет платформи при инциденти на насилие от страна на будисти екстремисти срещу мюсюлмани, някои от които бяха предизвикани от език на омразата и фалшиви слухове, разпространени по социалните медии. Тогава правителството на Шри Ланка остро критикува Фейсбук, че не успява стриктно да следи за употреба на език на омразата на местни езици.

Рискът от насилие срещу свободния достъп до информация

Борбата на Фейсбук с изопачената информация в такива случаи може да има културни и географски аспекти, каза Вагелис Папалексакис, преподавател по компютърни науки и инженерство в Калифорнийския университет. Американските компании често не разполагат с местни ресурси и експерти по местни езици, за да разбират по-добре как да цензурират изопачената информация в реално време.

Блокирането на социалните медии само по себе си не е панацея срещу изопачената информация, предупреди Джоан Донован, директор на изследователски проект по технология и социална промяна в Харвард. “От минал опит ние знаем, че по време на кризи всеки отива в интернет да търси информация, – каза тя. – Когато има много смъртни случаи и многобройни извънредни ситуации, много важно е хората да са в състояние да комуникират и да се чувстват сигурни. . . Това наистина поставя в много по-лошо положение хората, които имат несигурен достъп до комуникация. Така възниква опасен прецедент.”

До пълна забрана на социалните медии се стига рядко, но правителствата преди са използвали различни начини да блокират някои социални медии и други уебсайтове в интернет. Един начин някое правителство да направи това е, като поиска от интернет доставчиците да блокират IP адресите, свързани с тази платформа. Така правеше по-рано Русия, опитвайки се да блокира приложението за кодирани съобщения Телеграм.

Интернет потребителите в Шри Ланка, според съобщенията, успяват да влязат в някои блокирани сайтове, използвайки частни виртуални мрежи, инструменти, които пренасочват трафика през различни сървъри, което показва, че блокирането е било извършено чрез забрани на отделни URL, а не чрез DNS или IP адреси. Според някои предположения това може да означава, че хора, опитващи се да разпространяват недостоверна информация, ще намерят начини да го направят, докато онези, които търсят новини онлайн, ще продължат да получават фалшива продукция.

“Това е сложен въпрос, не мога да разбера защото правителството е постъпило така. Но се казва, че заплахата от насилие на расова основа трябва да бъде поставяна на везните срещу свободния достъп до информация”, казва Джон Озбей, експерт по киберсигурност във фирма “Крипти”.

Според цитираната вече Джоан Донован част от предизвикателството пред правителствата е липсата на поглед върху онова, което се случва в социалните медийни платформи в реално време.

“Правителствата са в трудно положение, защото трябва да прибягват до такива наистина обширни пълномощия, за да постигат някакъв резултат, – каза тя. – Тъй като компаниите зад тези платформи нямат добри умения в контрола над съдържанието и оценката на степените на заплаха, ще се налага да подкрепяме такива сценарии винаги, когато е налице кризисна ситуация.”

Превод с минимални съкращения БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *