Променят изпитните формати за учениците от следващата година

Споделете лесно и бързо тази публикация

Трябва да променим нашите изпитни формати. Това ще го направим за първи път догодина”. Това съобщи в ефира на NOVA министърът на образованието Красимир Вълчев.

Това ще бъде част от промяната във фокуса на системата – не към трупането на енциклопедични знания, а към развиването на умения. Равносметката се прави и по повод последните резултати от международното проучване PISA. 6 900 деветокласници в България са участвали. И в трите категории – четене, математика и природни науки, има спад в резултатите. Като по природни науки разликата надолу е значителна.

„Нашата система дава повече знания, но по-трудно ги трансформира в умения за функционална пригодност за живота”, заяви образователният министър Красимир Вълчев.

Министърът коментира, че от 2000 година насам няма влошаване в резултатите на учениците, а по-скоро стабилни резултати. „Имало е години и с по-ниски резултати, но това са нормални статистически колебания”, смята още министърът.

„Не трябва да драматизираме отрицателната разлика, по-скоро проблемът е, че нямаме подобрение в дългосрочен период. Няма и как да има подобрение, защото това все още е старата система, старите програми”, обясни Красимир Вълчев.

Той обясни и какво мери точно проучването PISA. „Една задача по PISA е елементарна като математически алгоритми, но изисква транслиране на житейска ситуация в математическа задача. Това мери PISA”.

„Променяме учебните програми от 2016 г. Конкретно този випуск са по старите учебни програми. Учителите препускат по материала. Ще намалим дълбочината на темите. Трябва да учат многочлени, тъждества, триъгълници, но по-малко от това”, каза Красимир Вълчев.

Целта на промените са в по-голяма степен да се стимулира интереса за учене на децата.

„Трябва да насочим цялата система към умения. Това е, с което закъсняхме”, каза министър Вълчев.

„По другите изследвания сме на 8-мо – 9-то място в Европа по четивна грамотност. Имаме проблеми между 4 и 9 клас, в периода, в който децата имат най-малко желание за учене, но това е проблем на системата”, коментира Вълчев.

За скандала с „Под игото” и затова, че над 6 000 архаични думи са заменени с аналози от съвременния българския език, Вълчев заяви: „При PISA всички страни констатират проблем с комуникативните умения, децата четат от екрани, предимно кратки текстове. Имаме още по-голям проблем с мотивиране на учениците за четене. Под игото съдържа хубави думи, които е добре децата да научат. Децата трябва да заучават нови думи”. Убеден съм, че има по-добри варианти да ги накараме да четат българска литература от този период, така отговори Вълчев дали одобрява „превода” на „Под игото”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *