Изложбата “ВИК” на Димитри Стефанов разкрива суровото лице на Исландия

Споделете лесно и бързо тази публикация

Авторската изложба “ВИК” на популярния фотограф Димитри Стефанов беше открита  в галерия Синтезис. Тя е личен и истински проект, разказващ за емоционалното пътуване на автора в Исландия – една „земя на края на света“. На 16 януари от 19 часа всички почитатели на фотографията ще могат да се срещнат лично с автора във Фотосинтезис от 19 часа.

Заглавието на изложбата Димитри Стефанов заимства от думата vík на старонорвежки или *wīkō от старогермански, което в български превод означава малък залив или вход към пристанище.

Автотът споделя за преживяването си в северната страна: „Чаша исландско кафе е нещото, с което се събуждах всяка сутрин. Слънцето понякога огряваше стаята ми, но в повечето случаи не го правеше, заради тежките климатични условия. Беше някак безцветно. Черни облаци разлети по небето, а вятърът се блъска в скалите толкова силно, сякаш водят битка. Дъждът се лееше с дни, а земята, покрита с тежък мъх, жадно пиеше от него. Едри капки падаха като късове скали и се разбиваха в земята на фин прах… вода. Черна вода и

небето, оглеждащо се в нея. В тази пустиня, шумна, но глуха, в този скован от студ кът в нищото, от време на време незабележима топла светлина мъждукаше в далечината. Жадувана топлина и аромат на препечен хляб с масло. Забравени от времето малки къщи. Всяко кътче там разказваше история за живота, разказ за любов и тъга, за мрак и светлина, за слънце и дъжд, за пътуване и дом, за природата и човека.“

Стефанов казва, че в тази авторска изложба оставя кадрите му да разкажат на зрителя, това което е почувствал в необятните земи на Исландия. Той определя този проект като рязък и смел завой в собствения му стил, силно свързан с документалната фотография. И допълва: „Цялата серия, която направих и ще покажа, е изцяло в цвят. Няма нито един черно-бял кадър, защото нямах нужда от него. Исландия беше цветът на нецветът. Сякаш не можеш да дишаш. Това е усещането, да бъдеш в земята на вулкани, земята на ледници, земята на топлото, земята на студеното, земята на вятъра, земята на изкуството. Моята земя, защото аз самият като артист, винаги съм се отличавал с ярък, първичен и суров почерк. Обичам да снимам души и да ги снимам с душа. Винаги съм бил близко до субектите, които фотографирам. В тази серия, обаче, кадрите са по-отворени, по-разказвателни. Това не означава, че не са също толкова интимни, защото тук идва следното. Тук идва връзката между човека и природата. Как те стават едно цяло. Земята диша и ти дишаш заедно с нея. Виждаш лунни кратери, черна земя и след още 200км си на Марс, където всичко е червено или жълто, или не знам как изглежда Марс. Тази комбинацията от дъжд, слънце, облаци, мъгли, студ дори е тотално различна вселена. Нещо, което виждаш и то те смазва. Просто отстъпваш крачка назад и викът ти секва.“

Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на FUJIFILM – България и Фотосинтезис, а включените кадри са направени със средноформатната камера Fujifilm GFX 100 с резолюция 100 мегапиксела, която е издръжлива на тежки атмосферни влияния.

 

За автора:

Димитри Стефанов е роден в България през 1987 г. Младият фотограф живее в Мадрид повече от десетилетие, но през последните години се връща в България, за да реализира най-успешните си истории.

Димитри е роден в Плевен, България. Там той живее до 13-годишна възраст, след което емигрира със своята майка в Мадрид. Две години по-рано за испанската столица е заминал и баща му, за да работи като заварчик. От всички най-щастлив е Димитри, които се адаптира веднага, интересно му е новото място, огромният град. Финансовата ситуация за семейството е много по-добра, отколкото в родния Плевен, така че лишенията са минимални. Сменя много занимания – футбол, бокс и други спортове, всичко му се отдава, но и не открива достатъчен стимул за развитие.

На 18 години вече не иска да учи, предпочита да работи и да изкарва пари.

“Събуждаш се една сутрин, сядаш на ръба на леглото и си казваш “искам да съм фотограф, искам да съм различен”. Димитри няма никакво логично обяснение за внезапното си вдъхновение. “Нито някога съм рисувал, нито съм видял нещо, което ме е запалило.”

 

Няколко седмици след проблясъка се записва в частния факултет по фотография EFTI в Мадрид. Там завършва специалност Репортажна и документална фотография и в края на втората година получава премията “Най-обещаващ студент на годината”, благодарение на която представя първата си самостоятелна изложба “Not About Fооtball”. През 2009 г. печели и първото място между 250 участници за “Млад репортер на годината” и получава стипендия „Fotoperiodismo Albarracin“, организирана от Хервасио Санчес, а работата му се появява в различни водещи международни и местни списания. През 2010 г. участва в International Photographic Meetings в Пловдив, взема и отличието “Млад фотограф на годината” от BG Press Photo. През 2011 г. освен майсторския клас е селектиран и като един от 20-те финалисти в POYi Emerging Vision Incentive.

 

Избира документалната фотография, защото го привличат хората. Затова търси просто човешки истории – без значение дали са от затвора, в лудницата, в дома на баба и дядо. Общото между тях е – Димитри Стефанов, авторът. Димитри се определя като “амбициозен до краен предел”. Но под амбиция Димитри има предвид две думи – много работа.

 

The Joop Swart Masterclass се провежда от 1994 г. насам и се организира от World Press Photo. Целта му е всяка година да събира 12-те най-добри млади таланти и индивидуалности във фотожурналистиката по света. World Press Photo се стреми да насърчи тяхното професионално развитие, като дава стипендии и ги събира в майсторски клас. Всички са победители.

За да попадне в The Joop Swart Masterclass, фотографът трябва да бъде номиниран или от агенция, или от друг, печелил през последните години конкурса на World Press Photo. Димитри бива посочен от колегата му Уолтър Астрада, с когото българинът се запознава покрай публикации в медии. Един ден Дими му изпраща историята “In Profundis”, представяща ритуала на погребението в България.

 

След сериозно журиране работата на 175 участници от цял свят на 9 май телефонно обаждане го информира, че е сред няколкото селектирани участници. “Тогава разбираш, че всички години, през които си учил, чел, гледал, са дали своя ефект, макар докато си го правил, да не го съзнаваш.” За World Press Photo младият фотограф създава серия с фотографии в Плевенския затвор, наркокомуната в с. Герман и погребенията от български села, като обединява кадрите под темата “Collapse”. Какво му е донесъл този успех: “Да открия повече себе си.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *