5% от населението на 11 области у нас работи в чужбина
Над 5% от населението на 11 области в България работи в чужбина. Това са обикновено хора в активна възраст. По-високото заплащане, очаквано, е основната причина икономическите емигранти да заминат. Въпреки това обаче, през последните две години все повече българи се завръщат или обмислят завръщане.
Колко точно са българите в чужбина, е изчисление, което трудно може да бъде направено. Предполагаемият им брой е между два и половина и три милиона души. Според данните от проучване, осъществено за “Главна инспекция по труда” обаче, 11 са областите, които изнасят най-много работна сила. През последните 10 години, заминалите на работа в чужбина в част от Северозападна, част от централна, част от Югоизточна и Североизточна България, както и в две от граничните области, са над 5%. Една от тях, е Кюстендил.
Дестинациите в списъка на петте най-предпочитани държави за полагане на труд са: Испания, Германия, Италия, Нидерландия и Гърция.
Сред икономическите емигранти преобладават активните българи на възраст между 30 и 55 години. Като броят на мъжете е малко по-голям от този на жените. С напредване на възрастта обаче, съотношението се променя, като се обръща в полза на жените.
Основната причина българите да търсят работа в чужбина, разбира се, е заплащането. 96% от тях очакват по-високи заплати и се надяват така да натрупат спестявания. Според проучването, това не зависи от тяхното образование, материално положение или населеното място, в което живеят.
Но в събраните данни, се появява един нов феномен. През последните две години, желаещите да заминат стават все по-малко, а тези да се завърнат в България – все повече. И се очаква се тази тенденция да се засили през 2023. Експертите отдават това на наложените ограничения покрай коронавируса, на рецесията в Европа, в резултат на пандемията, и на войната в Украйна. HR експерти дори изчисляват, че всеки трети българин в чужбина в момента обмисля завръщане.
Междувременно, за да бъде запълнен недостига от 200 хиляди работници у нас, е възможно да се стигне до внос на работна ръка от страни като Узбекистан, Индия и Бангладеш.