Любослав Костов: 15% е ръстът на средната работна заплата у нас, но това увеличение не засяга всички

За да има ефект от мерките на държавата срещу инфлацията, КЗК трябва да излезе с някаква позиция и данни. КЗК, освен да констатира, може и да санкционира. Това каза главният икономист на КНСБ Любослав Костов в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ.

Има много пропуски в законодателството в тази посока. „Страната ни няма законово установена дефиниция какво е „спекула“. Служебният кабинет има добри стъпки в тази посока, но редовно правителство трябва да приеме такова законодателство, което да не позволява такива надценки по веригата за доставка. Ключовото е от производителя до щанда цялата верига на доставка да се изсветли. Категорично спекула има и категорично производителите не я формират“, коментира Костов.

15% е ръстът на средната работна заплата у нас, но това увеличение не засяга всички. Според него замразяването на политиката по доходите е причина редица сектори да останат останали недофинансирани.

Масово българинът няма депозити, а бързи потребителски кредити, посочи Любослав Костов.

Инфлацията при отделните стоки е между 30 и 140% и това се дължи на изначално грешната политика в селското стопанство, а от там – и върху самото предлагане и остойностяване на малката потребителска кошница, от което страдат хората с най-ниски доходи, обясни още синдикалистът.

Икономистът Кузман Илиев коментира, че българската икономика е по-енергоемка от европейските и това, наред с политиката на големите централни банки са причина за това инфлацията в България да е с 5-6% по-висока от средната в еврозоната. 30-40% от доходите на българите отиват за храна, посочи той. Някои от стоките от първа необходимост са се покачили с 40-50%, обясни Илиев.

Вносът е по-висок от износа. „Т.е. парите изтичат от България. Чрез тази политика практически храним чужди икономики“, коментира той.