Тестват BG-ALERT в Благоевград, Кюстендил, Перник, София и Софийска област

Днес за областите Благоевград, Кюстендил, Перник, София и Софийска област предстоят тестове на системата за разпространение на съобщения за предупреждение на населението за извънредни ситуации и бедствия – BG-ALERT.

Тестовете имат за цел да се провери функционирането на системата, както и населението да придобие представа за начина, по който изглеждат тези съобщения в мобилните устройства.

Те са от 12 до 12.30 часа. Получаването на съобщението на мобилното устройство се очаква да бъде еднократно и съпроводено от специфичен звук и вибрация, дори при активиран безшумен режим.

Във вторник се проведоха тестовете за областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол.

Тестовете започнаха на 7 ноември. Вече минаха датите за областите Габрово, Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Плевен, Велико Търново, Разград, Русе, Силистра, Варна, Добрич, Търговище и Шумен. Предстоят Благоевград, Кюстендил, Перник, София, Софийска област, Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково.

Предвижда се на 29 ноември да се проведе национален тест в цялата страна. При всеки тест в продължение на половин час от 12,00 до 12,30 ч. ще бъде излъчвано съобщение, съдържащо текст на български и английски език.

Припомняме, че грешка на служител доведе до масова паника на 1 ноември, когато непредвидено множество граждани получиха неочаквани съобщения, придружени със силен звуков сигнал.

Само нашата система за ранно предупреждаване при бедствия и аварии BG Alert няма да е достатъчна. Това заяви Атанас Кръстанов по БНР. Той е физик и консултант по въпроси, свързани със защита от бедствия и разработване на планове за защита от природни и индустриални бедствия, както и експерт в международни проекти, свързани с изменението на климата и създаване и прилагане на различни платформи за оценка и ранно предупреждение за възникване на бедствия.

По думите му, са забелязани редица пропуски в Националната система за ранно предупреждаване. Той отбеляза, че „започваме да съобщаваме нещо, преди да има изградена цялостната система от данни“. Такива са исторически записи къде и какво е имало, при какви условия, или да има набрана информация от наблюдения на терен, анализ на данните в реално време и пр. Нужно да има и добре разписани и отработени планове за евакуация, тренинги, да има яснота какво след какво следва, какви са хипотезите, уточни Атанас Кръстанов.