Полицията засилва контрола към зимните курорти
Днес е студентският празник. За безопасното протичане на 8-и декември до неделя екипи на „Пътна полиция“, „Пожарна безопасност“ и „Охранителна полиция“ ще повишат контрола по пътищата и подстъпите към зимните курорти Пампорово, Боровец и Банско, към които ежегодно на този път се насочват студентите за празника.
Засилени ще са проверките за шофьори, които са под влиянието на алкохол или наркотични вещества. Завишен ще бъде и контролът над общоопасните средства като оръжия и пиротехника.
В деня на празника „Охранителна полиция“ ще извършва проверки за празнуващи, които носят оръжие. Най-засиленият контрол в София ще бъде в „Студентски град“.
Студетският празник води началото си от 8 декември 1903 година, когато за първи път се отбелязва у нас като празник на единствения тогава в Княжество България университет – Висшето училище след решение на Академичния съвет от 30 ноември 1902 г. В решението се определя честването да бъде на 8 декември, когато се почитали Свети Седмочисленици, сред които и свети Климент Охридски.
През 1916 година за първи път 8 декември се отбелязва като студентски празник.
Празнуването на този ден е отменено след 1944 г. и датата е заменена със 17 ноември – Международен ден на студентската солидарност.
На 8 декември 1962 г. честванията на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ са възстановени. Понастоящем патронният празник на най-старото висше учебно заведение у нас е на 25 ноември.
На 28 октомври 1994 г. Съветът на ректорите на висшите училища обявява 8 декември за неучебен ден и за празник на българските студенти.
През годините 8 декември продължава да обединява българските студенти с изключително популярния им празник.
Подобряване на реализацията на завършилите висши училища на пазара на труда, повишаване на дела на чуждестранните студенти и увеличаване на броя, както и на влиянието на научните публикации на българските висши училища – тези основни тенденции в Рейтинговата система на висшите училища в България за 2023 г. отчете министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при представянето на 13-ото й издание на 1 декември т.г. Той уточни, че данните в нея се използват за формиране на национални политики във висшето образование.
Резултатите показват, че най-ниска безработица (под 1%) има сред завършилите професионалните направления: „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“, „Военно дело“ и „Математика“, а най-висока – сред завършилите „Социални дейности“ (3,4%).
Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ и „Военно дело“ (над 4000 лв.), следвани от тези, които са завършили „Металургия“, „Математика“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Комуникационна и компютърна техника“ и „Национална сигурност“ (между 3000 и 4000 лв.).
На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 6469 лв. (при 5592 лв., регистриран през миналата година), следвани от завършилите същото направление в Нов български университет – 5 767 лв. (при 4333 лв. през миналата година).
Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната, като цяло е 5,08, което е най-високото измерено ниво от 2013 г. По конкретни висши училища с най-висок успех от средното образование са приетите първокурсници в направлението „Информатика и компютърни науки“ на Софийския университет (5,75), следвани от тези, приети в направленията „Обществени комуникации и информационни науки“ на Американския университет и в „Медицина“ на Медицинския университет в София (5,72).
Трите професионални направления с най-много действащи студенти през 2023 г. са: „Икономика“ с 24 906 студенти, „Педагогика“ (16 900) и „Медицина“ (12 660). Най-малко студенти се обучават в направлението „Теория на изкуствата“ – 48.
Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е Софийският университет „Св. Климент Охридски“ – 19 167, следвано от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 16 226 и от УНСС с 14 358 студенти.
Две са висшите училища, които имат под 100 студенти. 85 студенти има в Театралния колеж „Любен Гройс“, а 94 са студентите в Европейския политехнически университет в Перник.
В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява – от около 4 процента през 2013 г. до над 8 процента от действащите студенти през 2023 г. Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията: „Медицина“ (57% от действащите студенти), „Стоматология“ (46%) и „Ветеринарна медицина“ (31%). В страната има 128 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции. В подобни програми през 2023 г. са се обучавали 2,8 на сто от действащите студенти в страната.
