Над 310 са болниците в България
С колко лечебни заведения разполага здравната ни система, какви хоспитализации се извършват в тях и кои са най-често срещаните заболявания сред населението? Традиционно през първия месец на всяка година се обобщават данни от изминалата в най-различни сфери. Така в последния ден на януари решихме да проверим каква е картината в здравеопазването. Какво е било неговото развитие и какво е било здравното състояние на населението? Данните са на Националния статистически институт и на Националния център по обществено здраве и анализи.
Към момента на проучването в страната са функционирали 319 болници, като в това число попадат и публичните, и частните. Повечето от тях са многопрофилни, останалите – специализирани. Най-голяма част от специализираните са за активно лечение – половината, и за рехабилитация – една четвърт. Освен тях, в страната ни функционират още 12 центъра за психично здраве, 7 онкологични и 3 за кожно-венерически заболявания. Лечебните заведения за извънболнична помощ пък са над 2000. Измежду тях са и 800 медицински центъра и над 100 ДКЦ-та. Независимо от статута им на лечебни заведения за извънболнична помощ, по закон всички те също имат право да разкриват легла за наблюдение и лечение, но до 48 часа.
Общият брой на леглата само в болничните заведения е близо 52 500. За да придобием представа какво означава това, от НСИ и Центъра за обществено здраве и анализи изчисляват, че средната осигуреност на 10 000 души население с легла, е 81. Най-висока е тя в болниците за активно лечение. По области осигуреността с легла варира в широки граници – от 40 на 10 000 души в област Перник, до 118 на 10 000 в Плевен. С още 5300 легла пък разполагат различните специализирани центрове, лечебните заведения за извънболнична помощ и други здравни заведения.
Броят само на болничните хоспитализации в рамките на изминалата година е малко над 2 милиона. Основните заболявания, станали причина за тях, са тези на органите на кръвообращението при възрастните и болестите на дихателната система при децата. Това означава, че е бил използван малко над половината от общия леглови фонд, за който споменахме преди малко. Не така обаче стоят нещата при центровете за психично здраве обаче, където е използван близо 90% от капацитета им. Средният болничен престой през последната година е бил по-кратък и е 5 дни, а най-използвани са били терапевтичните легла. Оперираните болни са над 600 000, като близо половината са оперирани в частни болници. Най-честата по вид операция – на практика всяка шеста, е била ортопедо-травматологична.
Асоциацията на университетските болници: Подетата кампания срещу „Пирогов“ е недопустима и осъдителна
В центровете за спешна медицинска помощ пък през изминалата година са приети над 700 000 повиквания. Изпълнени са малко по-малко отколкото са били изпълнявани досега – близо 97%. Една трета от обслужените пациенти са били хоспитализирани. Най-много са повикванията за оказване на спешна помощ, в 12% от случаите е имало нужда от неотложна помощ, а 3% от повикванията са били за санитарен транспорт. Впечатление прави, че в сравнение с предходни години, този процент спада. Най-честата причина за обаждане на спешния телефон е била мозъчен инсулт.
Ще завършим с обобщение на някои заболявания, за да проверим тяхното развитие. От заразните, най-разпространена отново е била варицелата. Значително намаление обаче се наблюдава при случаите на вирусни хепатити, дизентерия и рубеола, която в сравнение отпреди 20 години, например, можем да кажем, че дори липсва. От злокачествените новообразувания най-разпространени са тези на храносмилателните орани, като новооткритите случаи са 90 на 100 000 души от населението. Болестите на органите на кръвообращението пък затвърждават позицията си на водещи като причина за смъртност. Отнели са живота на 71 000 души – почти по равно мъже и жени. Завършваме именно с тези данни с целта, както винаги, когато говорим по темата, да апелираме за повече превенция. Защото, както експертите не спират да предупреждават, превенцията може да спаси живот.
