Земеделският министър: Нужен е дългосрочен план за действие
В предаването „Панорама“ по БНТ Кирил Вътев, каза че са се разбрали със земеделците, с всички земеделци, въпреки че има претенции такива, които не са участвали в разговорите. „И миналата година в бюджета не е имало средства за подпомагане за така наречената украинска мярка, тя е временна. Увеличихме я на 280 хиляди, но по нея целта е да бъдат подпомогнати земеделските производители заради войната в Украйна. Поскъпнаха горива, торове, препарати. През 2022 г. Украйна не можа да изнесе нищо, което създаде дефицит на световните борси, тъй като Украйна е огромен зърнопроизводител. Това вдигна цените и нашите производители през 2022 г. спечелиха много. Но това вдигна цените на торове, препарати, семена и всичко, което те трябваше да платят, за да засеят отново. Засяхме много скъпа реколта през 2022 г., ожънахме скъпа реколта, а цените на световната борса се сринаха заради свръх производство. Наистина реално счетоводно те няма как да покажат загуба. Целта е да докажат само за реколтата, а не за счетоводната година и протестиращите приеха условията, успокоиха се и в неделя ще прецизираме всички текстове по споразумението и в понеделник да го разпишем“.
Има една особеност, всички сектори без зърнопроизводство са получавали 2022 г. и 2023 г., зърнопроизводството досега не са получавали заради украинската мярка, обясни Вътев. „Сега и те поискаха. В интерес на истината зърнопроизводителите получават най-ниско подпомагания на единица площ. И най-уязвими са малките до 3000 дка, те със сигурност са много зле. Затова на тях не им искаме нищо да ни доказват, анализите се вижда, че те са зле. От 3000 до 6000 дка искаме да доказват, и от 6000 до 10 000 дка. Това са три ставки, които те приеха. Но за да сложим таван, ние трябва да направим анализ на кои имат право да вземат, кои са достигнали таваните по украинската мярка и тогава ще излязат тези тавани“.
Да, хората са прави, те по друга причина са прави – прави са заради това, че амбициозната зелена политика ги вкара в огромни разходи и ниски добиви – за това протестира цяла Европа – едното е зелената сделка, второто е дъмпинговия внос от трети страни и третото е несправедливото разпределение на добавената стойност по цялата агрохранителна верига, допълни Вътев.
В българското земеделие най-сбърканото е липсата на напояване, категоричен е Вътев. „Как се прави земеделие без напояване? Това не е нормално“.
Има много проблеми в поземлените отношения, в арендните отношения, не е нормално един животновъд да му дадат пасище през три баира, заяви Вътев. „Много са проблемите. Мога смело да кажа, че българското земеделие е в насипно състояние и надолу с главата“.
Нужен е дългосрочен план за действие, категоричен е министърът. „Предвид климатичните промени трябва да направим една дългосрочна прогноза с метеролозите и на базата на тези климатични промени да преразгледаме не само видовете, но и отделните сортове, които трябва да отглеждаме.“
Няма такава мярка, която ще оправи една криза, но успокояваме напрежението, потвърди Вътев. „Това беше четвърта среща, като всичките три предходни са предхождани от срещи в Министерството на земеделието. Водим разговори, анализи показваме, правим предложения, след което правим среща с премиера Денков. Ние разговаряхме задълбочено и аргументирано на базата на точни анализи“.
Споразумение ще се подпише в понеделник, допълни министърът. „Аз никога не съм кандидатствал за този пост, аз бях поканен. Ако и сега ме поканят, ще остана“.
Най-важното нещо, което научих от тази криза е трудно да кажа, но постоянство.
БНТ, „Панорама“
