Нейкова: 480 000 български граждани нямат право да гласуват за Европарламент
Подготовката на изборите върви спокойно. Това съобщи пред БНР Камелия Нейкова, председател на ЦИК.
„Организацията е към своя финал. Предстои по места районните избателни комисии да проведат обученията с членовете на секционни избирателни комисии, а също така да бъдат доставени хартиените бюлетини за гласуване и ролките специализирана хартия за машините.
В решението за възнаграждението на членовете на изборателни комисии предвидихме и допълнително за онези, които участват в обученията, организирани от РИК. Решихме, че финансовият стимул ще ги мотивира да присъстват. Често обаче изпадаме в ситуация, когато едни членове на СИК са участвали в обучението, но в последния момент или се отказват, или се сменят, а в изборния ден отиват лица, които не са подготвени.
Направихме доста материали, които да подмогнат членовете на секционните комисии“.
Тя посочи, че има тестовете за действителност на хартиените бюлетини.
„На нашата интернет страница – „33 хипотези на хартиени бюлетини“.
Ако членовете на СИК тренират, няма да допускат грешки при преброяването на гласовете, обясни Нейкова и посочи, че е наличен и интерактивен протокол на СИК.
„В него могат да се попълнят данните от черновата и да се провери дали излизат контролните суми. Едва след това да попълнят оригинала“.
Тя коментира твърдението, че партиите продължават да предлагат дискредитирани хора в комисиите.
„От една Общинска избирателна комисия има такава информация и такава преписка постъпи в ЦИК. Колегите от Общинската избирателна комисия са гласували против назначаването на тези лица. Единствената възможност пред нас е да препоръчаме на партиите, които са ги предложили, да ги заменят с други. Изпратили сме писма. Изборният кодекс не позволява по наша инициатива да се правят промени в състава на избирателните комисии“.
Хората, които нямат право за гласуват за ЕП, могат да упражнят вота си за местен парламент само на хартия, напомни Камелия нейкова в предаването „Неделя 150“.
„Около 480 хиляди български избиратели нямат избирателни права в изборите за ЕП. Те имат настоящ адрес извън държава членка на ЕС, което ги изпраща в списъка на заличените лица- т.нар. „забранителен списък“.
Ако такъв избирател застане пред машината за гласуване, тя не може да прецени избирателните права. Не се знае как ще постъпи той. В случай, че фигурира в списъка на заличените лица, ще му се предостави само една бюлетина – за народни представители. Ако избирател гласува в избор, за който няма право, това може да изкриви резултатите. Тези избиратели ще бъдат предадени на прокуратурата, като гласували в нарушение на правилата“.
Със зелено мастило са изписани наименованията на партиите за българския парламент, за ЕП са в синьо, напомни още Нейкова.
„За да бъде гласът действителен, избирателят трябва да е отбелязал своя вот в квадратчето с номера на избраната от него партия, коалиция или независим кандидат“.
Ако има предпочитания за определен кандидат, може да го отбележи с преференция – тя се намира в кръгчетата в дясната част на бюлетината.
„Пълните кандидатски листи с номера са пред всяка избирателна секция“.
Извън страната няма преферениции – там се гласува само за партии и коалиции, подчерта Камелия Нейкова.
„Българските избиратели, които живеят в страни извън ЕС или в изборния ден се намират в такива, извън дипломатическите и консулските представителства ще могат да упражнят своя вот само за НС.
Цялата информация се съдържа на сайта на ЦИК. Там могат да бъдат намерени и адресите на секциите извън страната“.
Най-много такива ще има в Турция и във Великобритания. Тази година повече секции ще има и в Германия.
Нейкова коментира случая с билбордовете, довел до санкция от страна на ЦИК, потвърдена и от Върховния административен съд.
„Когато използват други кандидати без тяхното знание и съгласие, ЦИК прецени, че по начина, по който се представя този агитационен материал, представлява призив за подкрепа на този, от чието име е материала и неподкрепа за останалите. Отхвърена беше жалбата срещу това наше решение“.
Тя даде разяснения и за случая, при който се твърди, че има агитационен материал с изображение, напомнящо българското знаме.
„ЦИК не уважи тази жалба“.
Председателят на ЦИК припомни друг подобен случай – от президентските избори през 2016 година.
„Когато Върховният административен съд каза, че за да има нарушение на забраната за използване на българското знаме, то трябва да е по начина, посочен в Закона за държавния печат – като разположение, форма и разстояние, а не като предположение, внушение или хипотеза.
Когато се твърди, че ЦИК обслужва една или друга политическа формация, нека да се погледнат и съдебните актове“.
Тя посочи, че всички билбордове, за които е постановено че има нарушение, трябва да бъдат свалени.
„Изпратили сме указания на областните управители“.
Глобата пък е определена в Изборния кодекс, обясни Нейкова.
„Решението на ЦИК е да състави акт на кандидата, който е на този агитационен материал. Предстои издаване на наказателно постановление“.
Нейкова коментира и думите на Екатерина Бончева от Комисията по досиетата, която заяви при участие в предаване на БНР, че за първи път ЦИК не е помогнала в задължителната проверка за принадлежност към някогашните служби – за т.нар. „наличие на досиета“ при кандидатите за народни представители и за европейски депутати.
„Ще си позволя за определя това като изкуствено създаден проблем, който не знам защо генерира такова напрежение. ЦИК по никакъв начин не приема, че е възпрепятствала извършването на проверка на тези лица. Ние трябва да предоставим имената на кандидатите и ЕГН, както и направихме. Тъй като този въпрос е от изключително важно обществено значение, ние доста по-рано на интернет страницата си публикувахме имената на кандидатите за членове на ЕП и за народни представители с възможност за търсене по първо име, по презиме, по фамилия, по изборен район, по вид избор, по партия и коалиция, която ги е предложила.
Може би Комисията по досиетата пък трябва да каже защо изисква информация за кандидати, които са извън полето на закона. Това са тези, които са родени след юли 1973 година. В обхвата на проверката се изисват данни за родените преди тази дата.
Напрежението, което се създаде в медийното пространство, беше и преди да сме отговорили на комисията на писмото, с което повторно ни беше изискана информацията“.
