Бойкот на супермаркетите и в Швеция
Шведският студент Марсел Демир наблюдаваше цените на шоколада и чипса и забеляза, че и двете са се повишили астрономически.
„Абсолютно, цените се повишиха“, казва той, застанал пред клон на шведската верига хранителни магазини Coop на централната жп гара в Стокхолм. „Обикновено купувам чипс и шоколад и те са поскъпнали много. Шоколадът наскоро. Чипсът през последната година.“
21-годишният мъж от Ескилстуна в югоизточна Швеция не е сам в загрижеността си относно поскъпването.
Според някои оценки годишните разходи за изхранване на едно семейство в Швеция са се увеличили с цели 30 000 крони (£2290) от януари 2022 г. Скоро се очаква един пакет кафе да достигне 100 крони (£7,64). Това е увеличение с повече от една четвърт от началото на миналата година, според правителствената статистическа агенция на Швеция.
Миналата седмица, след значително покачване на цените на храните през февруари, хиляди хора в Швеция решиха да бойкотират най-големите супермаркети в страната за седем дни от миналия понеделник.
Подпомогната от публикации в TikTok и Instagram, кампанията се превърна в национална тема на разговор, включително и сред политиците.
Протестиращите обвиняват за повишаването на цените „олигопола“ на супермаркетите и големите производители, които дават приоритет на печалбите си пред клиентите, както и липсата на конкуренция между компаниите. Супермаркетите обясняват, че фактори като войната, геополитиката, цените на суровините, реколтата и климатичните условия са причина за скока на цените.
Това е един от няколкото протеста срещу цената на живота, които се проведоха в цяла Европа през последните седмици. Купувачите в България бойкотираха големи търговски вериги и супермаркети миналия месец в знак на протест срещу покачващите се цени на храните, което доведе до спад на оборота от почти 30%. През януари бойкотът в Хърватия се разпространи в Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия.
Шведската протестна инициатива „Bojkotta vecka 12“ (Седмица на бойкота 12, наречена така, защото се проведе през 12-ата седмица от календарната година) призова потребителите да спрат да пазаруват в големите хранителни магазини, включително Lidl, Hemköp, Ica, Coop и Willys, за да протестират срещу покачващите се цени.
„Няма какво да губим, но можем да спечелим всичко“, се казва в публикации в социалните медии. „Цените на храните се увеличиха, докато хранителните компании и големите производители отбелязват значителни печалби.“
Демир отбелязва – от всички храни цените на шоколада се повишиха най-много миналия месец, като увеличението беше 9,2% според сайта за проследяване Matpriskollen. Мазнините за готвене се повишиха със 7,2%, а сиренето с 6,4%. Млякото и сметаната отбелязаха увеличение с 5,4%.
Не всички обаче са убедени в предимствата на седемдневната акция.
Въпреки че 34-годишната Сандра Густавсон забелязва покачването на цената на храната, тя е по-скоро за цялостно преразглеждане на навиците за пазаруване – като например използването на „reko-ring“. Това е начин за закупуване на стоки местно производство без посредници.
„След Covid имам чувството, че цените на храните просто са се повишили, нагоре, нагоре“, казва Густавсон пред The Guardian. Тя живее в Гьотеборг. „Една седмица е добро решение, защото започва разговор. Но иначе не мисля, че има ефект.“
Филипа Линд, водеща фигура в бойкота, казва, че разговорите за действието – за и против – са навсякъде. Линд, студентка от Малмьо, споделя, че подкрепя бойкота както като човек, който е засегнат от „неразумно високите цени“, така и като „акт на солидарност за другите“.
Призовавайки правителството да действа, тя каза:
„Политиците трябва да се намесят и да разбият този олигопол, който причинява високи цени поради липсата на конкуренция между компаниите за хранителни стоки.“
Сега има планове датчаните да продължат протеста си с триседмичен бойкот на Ica, който е водещият търговец на хранителни стоки в Швеция с около една трета от пазарния дял, и производителя на млечни продукти Arla. След това, казват те, ще добавят още компании към списъка за бойкот.
„Надявам се, че ще доведе до политически действия, които ще намалят за неопределено време цените на основните стоки“, казва Линд.
Економическият говорител на социалдемократите Микаел Дамберг обвини дясноцентристкото правителство в бездействие, заявявайки, че семействата в Швеция изпразват спестовните си сметки и заемат пари. Финансовият министър Елизабет Свантесон отговори, че инфлацията е спаднала от 10% през 2022 г. до 1,3% през февруари 2025 г., но призна, че цените на храните остават високи.
„Важно е да подкрепяме тези, на които им е най-трудно“, каза тя. „Важно е също сега да видим какво можем да направим за цените на храните.“
Министърът по въпросите на селските райони Питър Кулгрен заяви, че покачването на цените е причинено до голяма степен от международни фактори като по-високите цени на стоките поради провал на реколтата. Той все пак отбеляза, че конкуренцията в търговията трябва да се подобри.
„Цените на храните се увеличиха с течение на времето и те удариха най-тежко икономически най-слабите домакинства: семейства с деца, студенти и възрастни с ниски пенсии. Трябва да се обърне внимание на това“, казва Кулгрен.
Той добавя, че справянето с проблема и осигуряването на стабилизиране на цените е „висок приоритет“ за правителството, което се срещна с данни от хранителната индустрия миналия четвъртък. Кулгрен описва техните дискусии за високите цени на храните като „конструктивни“ и обещава: „Сега ще продължим тази работа“.
В петък правителството представи и нова хранителна стратегия, която включва мерки за увеличаване на производството на храни в Швеция. Кулгрен казва, че иска да види по-добра конкуренция в хранително-вкусовата промишленост, включително откриването на нови магазини за хранителни стоки, за да насърчи конкуренцията в цялата страна.
Той също така предупреди, че бойкотите могат да имат „обратен ефект“ от предвидения и каза, че не може да ги подкрепи.
Джени Педерсен, говорител на Hemköp, не успя да коментира как броят на клиентите е бил засегнат от бойкота, но казва, че цените на храните в Швеция са засегнати по същия начин, както в други страни.
„Има много фактори, които влияят на цените на храните“, обяснява тя. „Всичко от война, геополитика, цени на суровините, разходи за обработка, изменение на климата, време и реколти. Има няколко категории, които стимулират инфлацията в момента – по-специално млечни продукти, кафе и какао/шоколад. Млечните продукти са една от най-големите категории хранителни магазини и следователно има голямо влияние върху инфлацията, както нейното покачване, така и спад.“
Веригата Coop заяви, че е забелязала „лек спад“ в броя на клиентите миналата седмица в сравнение със същото време миналата година, но не успя да посочи окончателна причина.
„Не изключваме, че има известен ефект от бойкота, но все още е трудно да се оцени“, казва неговият говорител Хокан Андерсон.
Говорителят на Ica Джени Гердес заяви, че въздействието на бойкота варира значително между магазините, но че някои магазини са забелязали „известно въздействие“, включително увеличено разхищаване на храна.
„Ние разбираме притесненията на нашите клиенти относно нарастващите цени на храните и уважаваме правото им да изразят разочарованието си“, казва тя. „Стана по-скъпо да отглеждаш, произвеждаш, пакетираш и транспортираш храна, но също и да управляваш магазин.“
Йохана Юрен, говорител на Willys, заяви: „Имаме пълно разбиране за клиентите и тревогите и разочарованието, че цените на храните са се увеличили. Разбираме, че хората искат да покажат недоволството си.“ Тя обаче добавя: „Смятаме, че бойкотът е малко погрешен.“
