Коя е ролята, която най-силно разтърси Дуейн Джонсън

Като тийнейджър Дуейн Джонсън и семейството му се местят из цялата страна – от Северна Каролина до предградията на Кънектикът. Но има едно нещо, което остава непроменено: проблемите в семейството.

„Връзката между майка ми и баща ми беше взривоопасна и бурна“, споделя той пред Variety. „Баща ми беше професионален кечист в епоха, която беше като Дивия Запад. Нямаше договори за милиони долари. Живеехме от заплата до заплата и просто се опитвахме да оцелеем. Баща ми се бореше със зависимостите си и се фокусираше върху кариерата си и себе си, докато майка ми беше у дома и ме отглеждаше. Тя трябваше да се откаже от собствените си мечти и да подкрепя мъжа, когото обича. Всичко, което искаше, беше да бъде забелязана, но това никога не се случи. Аз израснах, наблюдавайки как една връзка се разпада, когато един мъж се бори със собствените си демони. Гледах как се карат. Чувах как се карат, което е дори по-лошо.“

Той дълго време не пренася тези преживявания в работата си. В продължение на години Джонсън изгражда образа на почти непобедим екшън герой в мащабни продукции като „Джуманджи“, „Бързи и яростни“ и „Сан Андреас“, пише Тhe Guardian. В този период той се превръща в най-касовия „силен мъж“ на големия екран – винаги уверен, винаги контролиращ ситуацията, винаги в центъра на зрелището. Но този образ има своята цена. С времето Джонсън започва да усеща, че е заклещен в роля, която вече не му дава пространство да се развива.

Макар да е сред най-успешните и най-високоплатени актьори в света, с десетки мащабни продукции и огромна глобална популярност, Джонсън признава, че започва да търси нещо различно – не просто нови филми, а нов смисъл в работата си.

„От години съм в това състояние, в което искам да правя повече“, казва той.

Така през 2017 г. Джонсън намира смелостта да се обърне към по-лична история – тази на ММА боеца Марк Кер, двукратен шампион на UFC, чиято кариера е съсипана от зависимости в края на 90-те години.

Резултатът е „Машина за разбиване“ на A24 – филм, който се оказва повратна точка в кариерата на Джонсън, тъй като той се преобразява до неузнаваемост в ролята на герой, който живее между ударите, които нанася, и тези, които понася.

С тази роля Дуейн Джонсън се обръща към по-лична и уязвима страна от себе си и доказва, че може да бъде нещо повече от екшън звезда. Подобна преоценка преживяват и Деми Мур, Никол Шерцингер и Памела Андерсън, които в последните години получават шанс да покажат дълбочина отвъд външния си образ. Но за повечето актьори подобни втори шансове остават рядко изключение.

Когато за първи път се обръща към режисьора Бени Сафди през 2019 г. с идеята да разкажат историята на Кер, реакцията е незабавна. Сафди, известен с филми като „Uncut Gems“ и „Добри времена“, вижда в Джонсън не просто звезда, а потенциал за различен тип кино.

Бени Сафди и Дуейн ДжонсънСнимка: Getty Images

„Той каза: „Искам да направя този филм с теб. Знам как да го направя. Ще напиша сценария на собствен риск“, спомня си Джонсън.

Сафди, който заедно с брат си Джош Сафди е създал редица високо оценени независими филми, разработва проекта като свой самостоятелен режисьорски филм.

Режисьорът и актьорът бързо намират общ език, водени от сходния си опит с тежките последици от злоупотребата с наркотици.

„Осъзнах, че имаме много общи неща“, спомня си Джонсън. „Казах на Бени, че съм загубил 15 приятели заради зависимости и самоубийства и че може би това би могло да послужи като нещо като ориентир или надежда за хората, които се борят със зависимости.“ Той добавя, че Бени също е започнал да споделя своя личен опит и преживявания, свързани със зависимости в семейството и сред близките си.

Всъщност преживяванията на Сафди оформят една завладяваща осемминутна сцена към края на „Машина за разбиване“, в която Джонсън и неговата партньорка Емили Блънт, която играе приятелката на Кер – Дон Стейпълс, разиграват кулминацията на тяхната обща зависимост.

„Бени ми каза: Ако можеш просто да паднеш на пода в тази сцена, ще значи много за мен“, спомня си Джонсън. „Попитах го защо. Той се замисли и каза: „Минал съм през това. Знам какво е да държиш някого, докато се бори и крещи. Не искаш да го пуснеш.“ Тогава разбрах защо тази история ни разтърси толкова силно.“

Джонсън казва, че за него това е било нещо ново – да има възможност да изживее болката си заедно с публиката.

„Това беше най-освобождаващото чувство, което съм изпитвал в кариерата си“, казва той. „Когато участваш в големи блокбъстъри, носиш отговорността да направиш героя привлекателен за публиката и често решенията ти се ръководят от това. За първи път обаче, във всяка сцена и всеки снимачен ден, изобщо не мислех за това.“