България предприема поредната стъпка към затягане на режима за достъп на мигранти. Министерството на външните работи внесе за обсъждане промени в Закона за чужденците в България. Виза ще се отказва дори само ако има подозрение, че чужденецът може да застраши националната сигурност или международните отношения. Дори и човекът да не е терорист, но да има данни, че „има намерение да извършва“ терористична дейност, българските власти ще имат право да отказват разрешително за пребиваване. Ако някога на чужденец е била наложена принудителна административна мярка да не влиза в страната, дори и тази мярка да не е в сила в момента, той няма да бъде допускан.

Чужденците трябва да могат да докажат „достоверно“, че целта за влизане в страната и условията на планирания престой не застрашава по никакъв начин нейните граждани. Дали той го е направил „достоверно“, ще решават българските власти. Ако чужденец влезе нелегално или не напусне страната в разрешения му срок, или пък е влязъл с неистински документи, той няма да има шанс да легализира престоя си и ще бъде изведен принудително от страната.

Проектозаконът допуска държавата да не мотивира отказите си за издаване на визи, „когато разкриването на данните и обстоятелствата, въз основа на които е взето решението, засягат или биха могли да засегнат непосредствено външната политика и международните отношения на България или националната и обществената сигурност“. Проектът дава възможност да българските власти по своя преценка да отказват виза за летищен транзит – нещо, което досега бяха длъжни да правят. Визата за краткосрочно пребиваване с цел транзитно преминаване ще дава право на притежателя да влезе и да остане на територията на страната за максимум 48 часа, освен ако разпоредби на международен договор или на правото на Европейския съюз, които са в сила и се прилагат от България, не предвиждат друго.

Визата за краткосрочно пребиваване може да бъде с най-много 5-годишна валидност. Тя ще може да се подновява. Проектозаконът въвежда процедура за предоставяне на статут „лице без гражданство“. „Твърде често лишаването от гражданство е свързано с насилствено прогонване от родните места, поява на бежанци, принудително разселване и други проблеми от хуманитарен характер. Липсата на гражданство е нежелано състояние, както от гледна точка на интересите на отделните индивиди, така и за съответните държави. То често може да предизвика нестабилност и заплаха за националните интереси“, пишат вносителите в мотивите си. Хората със статут „лице без гражданство“ ще имат право да остават на територията на страната за най-много 5 години.

Със законопроекта се обръща специално внимание на разпоредбите, които уреждат снемането на биометрични данни и издаването на карти, удостоверяващи привилегиите и имунитетите, и разрешенията за пребиваване на лица – членове на персонала на дипломатическо или консулско представителство, или на представителство на международна организация в България, както и на членовете на техните семейства. Чрез тези промени се възстановява нормативната уредба от 2013 г., с което от кръга на правоимащите погрешно са били изключени съпругите/съпрузите на акредитираните служители, пишат още вносителите в мотивите си. Предвидено е създаването на електронен регистър в Министерството на външните работи на издадените карти на членове на персонала на дипломатическо или консулско представителство, на представителство на международна организация в България, както и на членовете на техните семейства.