Информационна aгенция "Дартс Нюз" ©

Политика

Провокативната ядрена стратегия на Русия

 

Руският президент Владимир Путин е казвал, че разпадането на Съветския съюз е най-голямата геополитическа катастрофа на XX век. Той гледа на Запада като на виновник и заплаха за визията на Москва за възстановяване на руското господство над бившите страни на Съветския съюз, ако е необходимо и със сила.

Руската военна операция срещу Грузия от 2008 г., окупацията на Крим през 2014 г. и продължаващите военни действия в Украйна отразяват тази визия. Русия очевидно сложи ядрените си сили в повишена готовност по време на военните си операции срещу Грузия и президентът Путин смяташе да направи това отново през 2014 година, пише Кийт Б. Пейн в статия за в. „Вашингтон таймс“, предаде БГНЕС.

Русия модернизира конвенционалните си въоръжени сили в продължение вече на десетилетие и се стреми да предотврати всяко възможно колективно защитно западно противопоставяне като заплашва с ограничен първи ядрен удар. Руски военни говорят само за превантивно разполагане на ядрени оръжия при конвенционална война и Москва често отправя директни ядрени заплахи към американските съюзници и партньори.

Руските заплахи за първи ядрен удар всъщност осигуряват прикритие на военните акции на Москва, които разрушават решението след Студената война и утвърдените европейски граници. Принудителната употреба на ядрени оръжия заради Русия е една нова реалност, по-опасна от Студената война. Ако руското планиране следва тази обявена стратегия за първи ядрен удар, тогава политиката на сдържане на САЩ и НАТО вече се проваля из основи, и последиците от този провал може да бъдат катастрофални.

Според съобщенията Русия произвежда специализирани, с малка поразяваща мощ ядрени оръжия, за да направи своите заплахи за първи ядрен удар. През декември 2002 г. Виктор Михайлов, тогава директор на руската лаборатория за ядрени оръжия „Саров”, съобщи, че се върши значителна работа, за да бъде създаден „ядрен скалпел“, способен „хирургически“ да унищожава локални военни цели. По думите на Михайлов оръжия с ниски разходи могат да се използват в случай на мащабен конвенционален конфликт. Такива възможности са дестабилизиращи, когато са създадени за поддръжката на териториално разширение и стратегията на ядрената принуда.

Обиграната пропаганда на Москва допълва тази стратегия. Тя злослови по адрес на САЩ и НАТО с това, което може да бъде описано само като повторение на големи лъжи. Руският експерт в областта на отбраната Алексей Арбатов е наблюдавал, че руските отбранителна и външна политики сега се основават на консенсусна вяра в Москва, включително и на идеята, че САЩ използват продемократичната опозиция вътре Русия, за да подрият режима на Путин, и че САЩ със свои съюзници могат във всеки момент да нахлуят за завладяване природните богатства на Русия. Известният руски журналист Александър Голц с право нарича такива мнения опасна и самоиндуцирана „параноя“.

Голямата стратегия на Русия също така включва всеобхватни програми за ядрена модернизация и отбранителна подготовка за ядрена война, повечето от които предхождат новоизлюпените програми за ядрена модернизация на администрацията на Обама. Тези способности са дестабилизиращи, когато са разработени, за да унищожат установения международен ред чрез стратегия на ядрената принуда.

Независимо от това, начините на възприемане в САЩ остават разделени по отношение по отношение на Русия и съответните западни политики в този момент. Някои твърдят, че Русия не представлява сериозна заплаха и че твърдата реакция на САЩ ще служи само за да провокира Русия. Високопоставени американски цивилни и военни лидери, обаче, вече не се съмняват, че Русия е „антагонист“, който представлява „много, много значителна заплаха“, както и че липсата на стабилна реакция на САЩ ще предизвика по-нататъшна руска агресивност. Ключовият въпрос е, какъв трябва да бъде отговорът?

Първо, трябва да признаем, че оптимистичните очаквания за Русия след Студената война не отразяват действителността, съответно коригират политиките в САЩ. Многобройните уверени претенции, че сериозна военна криза и евентуален конфликт с Русия бяха нещо от миналото, са доказали, че са фалшиви, тъй като има планирано предположение на САЩ, че Русия ще се съобрази с договорите за контрол на оръжията.

Второ, трябва да реинвестираме в разузнавателни възможности, за да разберем по-добре днешна Русия, включително развитието в нейната ядрена област. Ген. Филип Бредлав, командващ обединените сили в Европа, наскоро каза, че след като в продължение на две десетилетия на Русия е било гледано като на потенциален съюзник, сега разузнавателната общност трябва да се пренастрои, защото „Сега виждаме, че, може би, не разполагаме с партньора, който си мислехме, че сме имали“. Разузнавателната общност на САЩ, според сведенията, е до голяма степен лишена от способността да разбере руската политика в областта на ядрените оръжия, програмите и военното планиране. Това е опасен и дори дестабилизиращ дефицит. Ако ние се надяваме ефективно да възпираме, интелектуалните ресурси, необходими за разбиране на противниците, трябва да се изградят отново.

Трето, декларативните политики на Запада трябва да са ясни и координирани, за да помогнат да сме сигурни, че Путин разбира, че всяка употреба на ядрено оръжие срещу нас или наши съюзници ще бъде най-лошата от всички възможни опции за Москва.

Четвърто, ние трябва да установим наново доверието във възможностите на САЩ за възпиране на опасностите и червените линии, особено срещу руския първи ядрен удар. Ядрените възможности на САЩ и НАТО трябва да помогнат да се отрече очевидната увереност на Москва, че Западът ще бъде принуден да отстъпи, след като руснаците първи използват ядрено оръжие. Тази празнина в способностите на САЩ по сдържане трябва да бъде запълнена. Модернизиране на ядрено оръжие на САЩ за сдържане най-вероятно ще помогне в това отношение, поради което са критични обявените програми на администрацията на Обама за възстановяване на ядрените сили на САЩ след десетилетия на движение по инерция и намаляване. Всяка републиканската и демократическа администрация в продължение на пет десетилетия в крайна сметка отхвърляше все по-малкото сдържане от страна на САЩ чрез ядрено оръжие, препоръчвано от антиядрени активисти в полза на по-надеждно американско възпиране с разнообразни възможности.

В заключение, за да убеди нашите нервни съюзници, волята и конвенционалните способности на НАТО трябва да са достатъчно единни и силни, за да оспорят твърдението на Путин, че руските войски биха могли да бъдат в пет столици на НАТО в рамките на два дни. Това е трудна задача, но предвид ревизионистката външна политика на Москва и ядрените заплахи, приемането на разединението в НАТО и конвенционалните слабости са силно провокативни и дестабилизиращи.

Ние не може да се намираме, макар и метафорично, отново в 1983 г. , но много от сегашните прилики с опасните времена са тревожни. Ядрените политики на САЩ и способности на НАТО сега трябва да се противопоставят на съвременните реалности, особено включително на дестабилизиращата ядрена стратегия на Москва.

LEAVE A RESPONSE

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *