Информационна aгенция "Дартс Нюз" ©

Спорт Футбол

Футболът в България – сблъсък на идеали

 Снимки: Фейсбук

Левски- Юргорден – 2:2. Един достоен резултат за феновете. Левски навърши 50 години в Евротурнирите. Естествено, не цяла България се вълнуваше от този изцяло син празник. Левскарската общност обаче накара за тях да се чуе из цяла София и дори отвъд нея. 

Отборът, управата, тактиките и схемите имат нужда от рестарт, но публиката далеч надскочи себе си. Левски стана първи във временното класиране. И въпреки, че треньорът упорито повтаря, че е рано да се говори за титла, само това бе нужно на всички тези 15 хиляди да „дерат гърла“ в студа и дъжда на стадион „Васил Левски“. Изписани са хиляди мнения през годините за агитките, агресията, сблъсъка на клубове и опасността да присъстваш на мач. Това твърдение обаче бе направено на пух и прах. Първо на 100 години „Левски“, второ на съботния празник. Малки деца с родителите си, възрастни и подрастващи станаха едно. Викаха, смееха се, плачеха. Едни напълно нормални човешки емоции. Като на празник. Полиция нямаше. А дори да беше там, щеше да скучае, защото Левски празнува. А когато те празнуват, трубините се тресат само от песни. Дори вечният враг ЦСКА не може да го отрече – и не го прави. 

Само едно има значение – изцяло синята идея. Наясно сме, че футболът в България не е на високо ниво. ЦСКА  беше изритан от „В“ група, Локо (Сф) отидоха в „А“ окръжна, Лудогорец някак си залезе, Националният отбор пада безславно. Тъжно е, защото в спомените сме имали едни отбори стигнали много далеч, а сега се борят да издрапат от дъното.

Това обаче остава на заден план. Сблъсъкът на идеали е много по-важен. Борбата вече изцяло е фенска. А масата от различни агитки се бори да докаже, че подкрепя своята идея. И го прави, въпреки резултати, класирания, групи или точки. Ще кажете, че това е изговорено доста отдавна – но сега е различно. И ще ви кажа кое е различното. В този момент двата най-големи гранда са на различни планети. Докато Левски е на 7-то небе и прави пирошоу за милиони, ЦСКА се мъчи да си оправи бъркотията, която управниците сътвориха. „Сините“ са на първо място в „А“ група, „червените“ във „В“. За първи път съм пряк свидетел на това ожесточение. Всеки преследва собствената си цел и не се занимава в противниковата. И сега се разбира, че всъщност враговете са чисто на терен. Нито един футболен клуб не иска да преживее това, което се случи на ЦСКА, но всеки един клуб гледа в своята паница – както е редно. 

И когато Левски погледна само себе си – направи нещо незабравимо. Факли и димки има на всеки мач. Но това да съчетаеш радостта от първото място, с празника си и да разплачеш 15 хиляди – не го може всеки. Дъгата от цветове наистина стигаше до небето. И това беше видимо на поне километър от стадиона. Никой не погледна резултата, никой не се вълнуваше за друго, освен собствения си клуб. И „учудващо“ не беше сбирщина на „идиоти“, „хулигани“, „наркомани“, „побойници“ или „вандали“. Разбирайте ме – празник като празник. Семейството се събира и се забавлява заедно.

И това се съчета с блестящите представяния на националите по волейбол. Да, поне половината – мокри, простудени, обаче с пълни сърца – отидоха на волейбол! Няма по-нормално нещо от това всички ние сме хора и подкрепяме както клубното, така и чисто българското. Ето това е признак, че футболът е по-скоро сблъсък на идеали, отколкото събитие за масово клане. 

Честно казано се прекланям пред публиката на Левски, защото прави и невъзможното за клуба си. Когато е на дъното – те са по-силни от всякога. Дали със средства, дали с пиротехника, дали с просто присъствие – чест е да играеш пред такава публика и да видиш с очите си за един отбор толкова хора да загубят гласните си струни и да се разболеят под поройния дъжд. Това е вдъхновяващо и учи всички други клубове, че най-важна е подкрепата и да гледат към своята паница. 

Един вдъхновяващ съботен ден. 

Ния Берова

LEAVE A RESPONSE

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *