Информационна aгенция "Дартс Нюз" ©

Изборът на редактора Най-четени Общество Последни новини

Лекар и ИТ-специалист най-предпочитани професии

„Компютърен програмист” и „лекар” остават най-предпочитаните професии за последното десетилетие. Адвокати, митничари, политици, журналисти са с по-малък интерес
Икономистите остават трети по предпочитание, запазвайки непроменен дела си за последните 10 години (20%). Това показват данните от проучване на Алфа Рисърч, проведено в периода 12 – 22 юни 2017 г. сред 1024 пълнолетни граждани от цялата страна.

Като цяло, в класацията на водещите професии за периода 2008–2017 г., се наблюдава слаба промяна, което е показателно за ниската динамика на българската икономика през последното десетилетие.

Известен положителен тренд е налице в нагласите към силно дефицитните през последните години инженерни специалности: от 15% през 2008 г. до 19% през 2017 г. Този ръст обаче продължава да е недостатъчен, за да покрие нуждите на индустриалното производство.

Въпреки опитите за реформи през последните години, интересът към едни от професиите с най-голяма обществена значимост – тези на учителите и полицаите, остава много нисък. Те запазват стабилност през последното десетилетие, като през 2017 г. заемат съответно девето (6%) и седмо (7%) място по предпочитания.

В сравнение с 2008 г. привлекателност и престиж губят професии като адвокат (спад от 25% на 16%), митничар (от 13% на 7%), политик (от 9% на 5%) и журналист (от 7% на 5%).

Слаба мотивация за повишаване на образованието и квалификацията

В страните с високо развити икономики „ученето през целия живот” постепенно се превръща във важен стимул и фактор за по-голяма конкурентоспособност и по-високи доходи.

За разлика от тях, в България интересът към престижни специалности не е съпроводен от мотивация за повишаване на образованието и усъвършенстване на професионалните умения. Едва 13% от българите са преминали някакви курсове за обучение, или повишаване на квалификация през последните две години.

Относително най-популярни са курсовете за преквалификация (5.4%), следвани от шофьорските курсове (2.7%). Едва след тях остават университетското образование (2.4%), обучения по различни компетентности – езикови, компютърни и пр. (2.3%) и курсове, свързани с хобита (1.2%).

Сравнително изследване на Евростат от 2016г. също регистрира ниска активност в курсове за обучение сред българите – 8% от населението между 18 г. и 64 г. са участвали в обучителни или образователни курсове в последните четири седмици. Тази тенденция е сходна с други държави от Централна и Източна Европа като Румъния (7%), Хърватска (9%) и Словакия (9.5%).

Доста по-различна е ситуацията в скандинавските държави, където над 30 на сто са участвали в подобни курсове. Дори и в Естония този процент е значително по-висок, отколкото у нас – 21 на сто.

Регистрираната картина е в рязък контраст с високия дял млади хора между 20 г. и 34 г. у нас, които нито учат, нито работят – 21.4% през 2015г., което по данни на Евростат е едно от най-високите равнища в ЕС.

Също така, според Националния план за действие по заетостта, 60.2% от безработните младежи до 29 г. през 2016г. са без квалификация и специалност. 69% от продължително безработните също са без квалификация. Разбираеми на този фон са притесненията на бизнеса за увеличаващия се дефицит от добре образовани, подготвени и мотивирани кадри.

Реализация в България или в чужбина – 57%:41%

Състоянието на икономиката, трудовият пазар и равнището на доходите са факторите, които допринасят за запазващата се поляризация на общественото мнение относно по-подходящите възможности за трудова реализация: 57% от българите биха посъветвали своите или близки деца да потърсят възможности в България, докато 41% биха ги насърчили да работят в чужбина.

Тези нагласи са показателни за неотслабващия все още натиск за трудова миграция и потенциалното увеличаване в близко бъдеще на кадровия дефицит в редица сфери.

Жителите на по-малките градове и селата, където възможностите на трудовия пазар са все още силно ограничени, най-силно подкрепят позицията, че бъдещето на децата им е свързано с работа в чужбина.

Фактор, който допълнително влияе върху желанието за реализация в чужбина, е житейският период, в който се намират хората и запознатостта им с живота в чужбина. Колкото по-млади и все още необвързани са те, толкова по-отворени са към опит за реализация зад граница. И обратно, сред семейните и особено сред тези с деца, делът на избиращите реализация в България нараства до 62%.

LEAVE A RESPONSE

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *