Информационна aгенция "Дартс Нюз" ©

Art&Show

„ЕЛИЗАБЕТ И ТРОНЪТ НА МЕДНИЯ ГРАД“ – РОМАН ЗА ДЕЦА, ВДЪХНОВЕН ОТ БЪЛГАРСКИ МИТОВЕ

„Елизабет и тронът на Медния град“ на Петър Голийски преплита стари български предания и фентъзи елементи, за да омагьоса младите читатели.

 

Вторият роман на Петър Голийски „Елизабет и тронът на Медния град“, отново ни среща с малкото момиче Елизабет, която познаваме от първия му роман – „Елизабет и тайната на Живата вода“.  Историята отвежда младите читатели по следите на древен ръкопис, опасни създания и вълнуващи приключения в един магичен свят.

Елизабет е едно съвсем обикновено момиченце, което обича да ходи на кино, да ѝ купуват несесери в крещящи цветове и ненужни скрънчита и мечтае да има Ютюб канал. Но преди три месеца попада във Вълшебната страна, където успява да открие Живата вода и да помогне на болната си майка с нея. Единствено вуйчо ѝ вярва на разказа за преживените от нея приключения. Той я води в Народната библиотека, от където да вземат ръкописа на Константин и ѝ разказва историята на Ибрис и Изидор Франка, на Медния град и една надвиснала беда. Скоро малкото момиче отново се озовава във Вълшебната страна с нова мисия – да помогне на арварите, като задейства защитата на Медния храм.

За създаването на образа на главната героиня Петър Голийски е вдъхновен от реалния живот и „дяволитото ангелче“ Елизабет, негов близък приятел.

В сюжета авторът вплита не само елементи от българския фолклор и митове, използва немалко мотиви от Кавказ и Азия, но и исторически артефакти.

За образец на ръкописа на Константин, който Елизабет и вуйчо ѝ откриват и с който започва историята, използвах един византийски текст срещу богомилите от XI век. Впрочем богомилите също за замесени в „Елизабет и тронът на Медния град“.

Също византийска по произход е идеята за Медния град и Медния храм в него. Става дума за един разказ от IX век, в който магическото сърце на българската столица Плиска е представено като медно гумно, тоест меден харман. При съставянето на списъка на змейските царе и човешките императори на Медния свят пък съчетах средновековния „Именник на българските владетели“ със списъка на предпотопните царе на древен Шумер. Пак от литературен произход е и идеята за съществуването на невидима мрежа от седем храма сред звездите – тя ми хрумна, докато четях един арабски автор от Х век, който пише за седем велики храма в Азия отпреди възхода на исляма“ – споделя Петър.

 

За някои от опасните създания, които ще открият младите читатели сред страниците на романа, авторът разказва:

 

„Елизабет и нейният спътник Боян първо се сблъскват с Курдал-Гундур, или Ковача, както той е по-известен. Образът на Ковача е изграден по мотиви от кавказкия и евразийския фолклор. Той не е изначално зъл, но по една или друга причина е трябвало да се подчини на Ирбис, господаря на Самбалут. Ирбис е главната зла сила и в двете книги за Елизабет. Той стои на заден план, далеч в своя свят Самбалут, но едновременно с това неговите слуги и войници го превръщат в напълно реална заплаха не само за Елизабет и Боян, но и за всички вълшебни светове сред звездите.

Слугите на Ковача, гундурите, са в значителна степен заимствани от българския фолклор.“

 

 

 

 

На 11 септември се състоя представянето на романа „Елизабет и тронът на Медния град“. То беше част от Културната програма на Алея на книгата – София. Повече за събитието, както и снимки от него вижте тук.

За автора: Петър Голийски е роден на 4 август 1976 г. в град Троян. През 2000 г. завършва специалност „Арменистика и кавказология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През април 2005 г. защитава докторска дисертация на тема „Ономастични и лексикални аспекти на арменското етническо присъствие в българските земи през Средновековието“. От 2013 г. води учебни занятия като доцент в секция „Арменистика и кавказология“ в катедра „Класически Изток“ в Софийския университет.

Научните му интереси са в областта на историята и митологията на дунавските и волжките българи, както и в областта на историята и културата на народите от района на Кавказ и Средна Азия. Автор е на книгите „Зиези, от който са българите. Предхристиянска религия и митология“, „Българите в Кавказ и Армения (II-X век)“, „Армения и иранският свят I-V век“, „Заселването на българите на Балканския полуостров IV-VII век“ (т. 1 и т. 2), както и на романите за деца „Елизабет и тайната на Живата вода“ и „Елизабет и тронът на Медния град“.

LEAVE A RESPONSE

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *