Пинк издаде деветия си студиен албум „Trustfall“ след четиригодишна пауза. В него тя смесва стилове, размишлява за кризи – както лични, така и глобални, а гласът ѝ е все така впечатляващ.
Певицата, наричана Поп принцеса, е променяла многократно стила си. Дебютният ѝ албум „Can’t Take Me Homе“ e повлиян от R&B, след това преминава през пънк, хип-хоп, поп-рок.
Въпреки че прибягва и до други стилове през годините, тя си остава поп певица.
„Trustfull“ e най-зрелият ѝ албум досега – тя е вече над 40 години. В него няма бунтарство, но споменава често алкохола. Също така залага на безопасни теми. В колекцията има доста балади, но песни като „Runaway“ с натрапчивия ритъм напомнят, че тя обича да се забавлява.
Първата песен „When I Get There“ е за баща ѝ, починал от рак през пандемията от новия коронавирус. Звучи искрено, дори закачливо, когато певицата се чуди дали в рая има барове. Заглавната песен „Trustfall“ e еуфорична – запомнящ се поп, който е специалността ѝ. Водещият сингъл „Never Gonna Not Dance Again“, както и „Runaway“ са денс, а „Just Say I’m Sorry“ с Крис Стейпълтън е кънтри. „Нate Мe“ напомня за поп-рок бунтарството ѝ. Що се отнася до текстовете, изпълнителката продължава да пее за тревоги и болка.
Макар и повечето парчета в тавата да са солови, включените сътрудничества са разнородни. Освен Стейпълтън, Пинк е привлякла „The Lumineers“ за фолк-баладата „Long Way to Go“ и дуета „First Aid Kit“ „Kids in Love“, която е по-младежка.
Отзивите за албума „Trustfall“ на Пинк са смесени, макар и преобладаващо положителни. Тя получава 70 точки от възможните 100 от шест рецензии в сайта Metacritic.
„Смесицата от денс поп, фолк и рок оставя странно чувство за нестабилност„, пише в. „Independent“.
„Пинк прелита през много музикални стилове… а привлекателността й идва от способността й да превръща ежедневието в стерео„, пише сп. „Rolling Stone“.
Вестник „Daily Telegraph“ обаче е по-малко благосклонен и обръща внимание на липсата на новаторство и преобладаването на „общи поп стилове, които се представят добре в плейлистите за стрийминг.“
Феновете на певицата обаче ѝ остават верни, като пишат към песните в YouTube за „изумителния ѝ и утешаващ глас“ или за това, че се отъждествяват с преживяванията ѝ.
Пинк започва кариерата си с момичешката група „Choice“, когато е на 16 години. Дебютния си солов албум „Can’t Take Me Home“ издава през 2000 г. Той става двойно платинен в САЩ. Сингълът „Lady Marmalade“ от саундтрака на филма „Мулен Руж“ допринася много за популярността ѝ. Вторият ѝ студиен албум „Missundaztood“ (2001 г.) е връх в кариерата ѝ. Третият „Try This“ (2003) е с по-малко продажби, но й носи награда „Грами“ за най-добро женско рок вокално изпълнение. Шестият й студиен албум „The Truth About Love“ (2012) е първият ѝ номер едно в САЩ. От него е сингълът „Just Give Me a Reason“, пише БТА. Следващите ѝ студийни албуми – „Beautiful Trauma“ (2017) и „Hurts 2B Human“ (2019), дебютират на върха на класацията „Billboard 200“, като „Beautiful Trauma“ става третият най-продаван албум в света за годината.
Пинк е призната за напредничав творец. Звезди като Кристина Агилера, Деми Ловато, Кейти Пери, Адел, Дуа Липа са признавали, че се вдъхновяват от нея.
Сред наградите ѝ са три „Грами“, две БРИТ, седем видео-музикални награди на MTV, включително „Авангард“. През 2009 г. „Billboard“ я определя за поп изпълнителя на десетилетието, а през 2013 г. я обявява за Жена на годината.
