Информационна aгенция "Дартс Нюз" ©

Бизнес Бизнес

Банкери: Повишението на лихвите у нас е неизбежно

Наблюдава се безпрецедентно увеличение на лихвите от март 2022 година. Графиката на този растеж изглежда по-стръмна от Матерхорн, каза Деян Василев, изпълнителен директор на MoitePari.bg при откриването на седмия форум „Експо Моите пари“ (EXPO MOITEPARI), цитиран от БТА.

Основният лихвен процент (ОЛП) в България вече 3,79 на сто, в ЕЦБ лихвата е 4 процента, на ФЕД – 5 процента, посочи той.

„Инфлацията показва спад, но кредитирането в България продължава да расте, като увеличението достигна 18,8 на сто в края на септември на фона на свиващото се кредитиране в Европа и в САЩ. Депозитите на домакинствата продължават да се увеличават в България и достигат 76,5 милиарда лева към края на септември, което е 10,5 на сто годишен ръст. Фиксираната лихва по 30-годишен ипотечен кредит в САЩ е 8 процента, а при нас 2,6 на сто средно“, каза Деян Василев.

Наблюдаваме, че инфлацията в България спада, макар и с бавни темпове. Тази година средногодишната инфлация ще е 9 процента, а догодина – 5 процента, каза Татяна Иванова, изпълнителен директор „Дигитализация, данни и операции“ на ОББ . Има спад в цените на енергията и това, което води до по-високото ниво на инфлацията, са секторите на здравеопазването и на храните. Лихвените проценти на банките се качват плавно – по-осезаемо при фирмените клиенти. Средната лихва по левови кредити на фирми сега е около 3,8 на сто, а при депозитите на фирмени клиенти – 1,4 на сто.

Лихвите при домакинствата у нас все още не се качват, но това ще стане след 6 до 12 месеца, каза Татяна Иванова.

По думите й тук лихвите са по-ниски от Европа и САЩ, защото банките у нас поддържат висока ликвидност, а съотношението на депозити към кредити на българския банков пазар е едно от от най-ниските в Европа. Освен това ние сме във валутен борд и БНБ няма монетарни инструменти, за да влияе на лихвите. Основен двигател за движението на лихвите в страната е конкуренцията, най-вече между големите банки в България, каза Татяна Иванова.

Екатерина Кирилова, директор клонова мрежа на „УниКредит Булбанк“, каза че прогнозите за инфлацията са близки с тези на ОББ. Лихвите със сигурност ще растат, въпросът е с какви темпове и на този въпрос нито един икономист не може да отговори, посочи Кирилова.

Лихвите по левовите кредити на домакинствата се оказаха „страшно жилави“ и устойчиви на всички прогнози. Прогнозата ни е, че пред следващата година лихвата по новоотпуснатите ипотечни кредити ще е по-висока. Смятаме, че средната плаваща лихва в края на тази година ще е 2,7 на сто, следващата година до нива от 3,5 процента и 2025 година – 3,7 процента. Интересно е, че българите не предпочитат фиксираните лихвени нива, които са популярни в Европа и в САЩ, каза Кирилова.

В България има проинфлационен натиск, който ще се влияе от регионалните конфликти и свързаното с тях повишаване на разходите, каза Светослав Миланов – изпълнителен директор на „Инвестбанк“.

Нещата в България следват нормалната логика, но по-бавно. Увеличението на лихвите няма да ни се размине по един или друг начин. Допускам, че ще има и регулаторен натиск за повишаване на лихвите, каза Миланов.

Абсурдно е домакинствата в България да се финансират по-евтино от държавата, но е факт, каза Камен Колчев, председател на Съвета на директорите на „ЕЛАНА Финансов Холдинг“.

Държавата плаща 5 процента лихва по ДЦК, а получател на ипотечен кредит го взема с лихва 2,6-2,7 на сто, допълни Деян Василев.

Населението държи 70-80 милиарда лева на депозит при нулева лихва при положение, че може да си купи ДЦК с лихва 5 процента. Може би БНБ трябва да емитира ДЦК за граждани, което да доведе до балансиране на лихвите, а това ще е и от полза за фиска на страната, каза Камен Колчев. Българските граждани и сега могат да купуват ДЦК, но са нужни големи обеми, защото при малки обеми таксите на банките изяждат доходността, уточни Колчев.

България ще влезе в еврозоната дори и при политически компромис по отношение на лихви и инфлация, каза Колчев. По думите му това ще окаже сериозно влияние върху инвестиционният климат в страната.

Американският финансов пазар ще е на приливи и отливи, като ще се влияе от президентските избори. Може цялата еврозона да влезе в рецесия, макар и техническа, това ще е забавяне на икономиката. Не очаквам обаче тежка криза, по-скоро пребуксуване и продължаване напред, каза Колчев.

Всички представители на банковия сектор обявиха, че се готвят за приемане на еврото в България. Важно е хората да знаят, че при приемане на еврото лихвените нива няма да се променят, посочиха представителите на банковите институции.

Банките активно се подготвят за обмяната на парите през банкомати и клонове. Най-лесно за хората е парите да са в банкова сметка, каза Татяна Иванова.

В обращение сега са почти 27 млрд. лева в банкноти. В Хърватия при приемането на еврото са преустроили стадион в депо за монети, защото става въпрос за тонове метал, допълни Иванова.

„Уникредит Булбанк“ започна проект с цялостен преглед на платежните системи, за да преминем плавно към еврото. Най-ключовото нещо е сигурността на хората в парите им и прозрачността. За тях пък е важно да има добра информационна политика, каза Екатерина Кирилова.

Българинът по традиция има голямо доверие в банките и неслучайно си дължи парите там. Това трябва да бъде използвано да се каже на хората, че лихвите няма да се променят, каза Камен Колчев. Нужна е активна информационна кампания, която да обясни на хората, че няма нищо страшно от приемането на общата европейска валута. Когато се вдигне кредитният рейтинг на страната, държавата да харчи по-малко пари за лихви, ще ги използва за други неща, каза Колчев.

Все повече българи се обръщат към инвестиционни планове като алтернатива на депозитите, каза Екатерина Кирилова. Двойно се увеличава делът на хората, които ползват продукти за допълнително пенсионно осигуряване, добави тя.

Дигиталното банкиране е необратима тенденция. Няма официални данни за него, но има проучвания, че около 40 процента от българите правят поне веднъж трансакция през дигитален канал, посочиха участниците във форума.

Заради навлизането на изкуствения интелект в икономиката ще бъдат загубени 300 милиона работни места, каза Маню Моравенов, изпълнителен директор на Българската фондова борса. Той обаче създава нови възможности за човечеството. Не може да спрем този процес, но можем да се научим да го управляваме, каза Моравенов.

LEAVE A RESPONSE

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *