Интервюта Костадин Костадинов, председател на Българската аграрна камара: Вкарват мляко от Украйна, а нашето стои във фермите

Г-н Костадинов, в началото на годината казахте, че зърнопроизводството е в колапс. Сега има ли подобрение на ситуацията?

– Тогава казах, че зърнопроизводството е в колапс заради климатичните условия, ниските цени на зърното на световните борси и отделно натиска, който се упражнява в Черноморския регион на тези цени от войната в Украйна. И разбира се, вносът от Украйна, който вървеше, няма какво да се заблуждаваме. Той и сега си върви. Ако отидете на ГКПП Дуранкулак, ще видите за какво става въпрос – има наредени по 200 камиона на опашка. Говорим за украинско зърно, минаващо през Румъния, което става вътрешно-общностна доставка и така продължава насам. Отчаянието на всички производители беше доста голямо, докато не паднаха последните дъждове. Те не са навсякъде, но стопаните в Добруджа все пак са доволни от валежите. Те върнаха надеждите на производителите поне да си покрият разходите по новата реколта.

Ваши колеги говореха за близо 50% по-ниска реколта, сега какви добиви очаквате?

– Ситуацията се подобри. досега в месец като май не сме имали толкова дъждове. Самата пшеница, но и другите селскостопански култури, вървят по-рано. Говоря за пшеница, ечемик, плодните дръвчета, всички те вървят с около месец по-рано. Самата вегетация при пшеницата – на 10 -15 сантиметра от земята изкласиха, защото самото растение се пази от сушата. Сега се надяваме да се понапълнят класовете и да се получи добив, удовлетворяващ производителите.

Това означава ли, че ще подрани и жътвата тази година?

– Да. По принцип изкласяването на пшеницата в Добруджа върви около 24 май, а в останалата част на страната е около 10 – 15 май, но тази година това стана на 10 април. Много зависи оттук нататък какво ще бъде времето, но гаранция, че ще има по-ранна жътва тази година.

Тези дъждове ще влошат ли качеството на пшеницата?

– Няма как да влошат качеството, но в момента много помагат на културите. Имайте предвид, че сушата беше много голяма, цяла зима без сняг, високи температури. Виждате, че сега времето е като ранна пролет.

Ще ви дам пример – онзи ден в Добрич температурите бяха под нула градуса. Ние зимата нямахме такива температури – Овощарите обаче предупредиха, че дъждовете са поразили част от реколтата. Черешите също тръгнаха по-рано и узряха, говорим за по-ранните череши. Всичко зависи от дъждовете в района и процеса на беритба.

Какво се случва с цените на пшеницата тази година? Миналата те паднаха доста, нали така?

– Тази година цените са още по-ниски. Има някакво движение нагоре през последните седмици след информацията, че в Русия, където на много места имаше ниски температури и сняг, и реколтата пропадна. Но това са цени за бъдеща доставка септември – декември следващата година.

Иначе в момента цената на пшеницата е около 340 лева за тон, докато миналата година беше около 380 – 400 лева за тон. Още не знаем дали при тези цени ще си върнем разходите за производство, това ще стане ясно, когато свърши годината. след дъждовете обикновено следват третирания срещу болести.

Валежите един път помагат за развитието на културите, но това време предразполага растенията да са по-податливи на болести. Влажно време, след това слънчево, следват болести и повече третирания, което означава и повече разходи.

Стопани алармираха и за проблем при ечемика, какви добиви очаквате при него?

– Площите с ечемик са повече тази година в цяла България, защото имаше едно изискване за четвърта култура. Затова се засяха повече ппощи и да ви кажа честно, ечемикът на места стои по-добре от пшеницата. Но пък за сметка на това цените, които се предлагат за нова реколта, са ниски – около 300 – 320 лева на тон.

При пролетните култури тази година е по-специфична, не се развиват както трябва заради ниските температури на почвата. Само от затоплянето последните дни вече има коренна разлика и при тях.

Отново основно слънчоглед ли се внася от Украйна?

– Различно е. Слънчогледът в Украйна вече не е на такива цени, на каквито беше преди.

Украинците си възвърнаха мощностите в производството и при тях цената вече не е толкова атрактивна, за да се внася у нас. Имайте предвид, че стоките от Украйна, които се внасят, са много – като тръгнете от малини, през мед, брашно, сухо мляко и много други. Цените са по-ниски явно, след като преработвателите ги внасят от Украйна и не купуват българското.

При сухото мляко една част идва от Украйна, другата от Европейския съюз, в същото време българското прясно мляко стои на ниски цени. Сухото мляко обаче е по-лесно за употреба от мандраджията.  Влиза един камион със сухо мляко, влага го в производството, не се занимава да обикаля всеки ден да изкупува прясно мляко, но така се убива българското производство.

Преди месец имаше събрание на една асоциация на преработвателите, обясняваха, че не им стигало млякото и сключили договор да вкарват свежо и сухо мляко от Украйна. Това не е нормално. Тук млякото стои, притискат българските производители с ниска цена, а в същото време пазаруват от друго място. Не разбирам вярата ни, че всичко в Украйна е добре. Там се води война, а знаете, че при война падат бомби, различни сплави и отрови, не може да няма замърсяване.

Ще ви дам един пример – зет ми и сестра ми ходиха в Сърбия на гости и домакините им казали, че не купуват от еди-къде си селскостопанска продукция, защото още не се е изчистила почвата от войната там. Имайте предвид, че от нея минаха 20 години. А в Украйна в момента се водят битки и казваме, че всичко е чисто. Трябва да има стриктен контрол и ако се внася от Украйна, то продукцията трябва да отговаря на всички изисквания на Европейския съюз.

Трябва да погледнем не далаверата за отделния търговец, а здравето на хората.

 Много стопани се оплакват от високите ренти. Какво според вас трябва да се направи в тази посока?

– Миналата година в Добруджа беше суша. самите производители не успяха да си избият разходите и рентите от 90-100 лева на дка паднаха на 50 лева на дка.

Като тези 50 лева, които се дадоха като наем за земята, те също не отговарят на икономическата логика. Но те дадоха тези пари, защото имат отношения със собствениците на земеделска земя и с надеждата следващата година нещата да се оправят. Но това, което се случи в Добруджа с масовия скок на рентите  завладя и останалата част на страната. При една такава ситуация като войната в Украйна, намалението на цените на световните пазари, такива наеми са нереалистични.

Ще ви дам пример – в Добруджа на търг държавни земи се дадоха за по 180 – 200 лева на декар. Добре, но 500 кг пшеница по 350 лева са толкова общ приход.

Ами разходите на производителя къде са? Не знам как хората, които плащат такива ренти, успяват да го правят. Или след още една такава година ще се наложи да спрат дейността си. Защото много от тези хора, за да платят рентите миналата година, изтеглиха кредити, за да могат да си купят торове, препарати и семена.

Затова ние искаме да се сключват многогодишни договори ние сме в Европейския съюз и всеки земеделски производител изпълнява изискванията на съюза – говорим за ротация, за диверсификация на културите.

Как да направиш ротация на един парцел, като ти си започнал сега, а следващата година този парцел не е при теб. И дори те глобяват, независимо че той вече не е твой. Ако другият собственик не изпълнява това, което си започнал ти, теб те глобяват. В същото време, когато един земеделски стопанин наеме една земя дългосрочно, той инвестира в нея – в торове, препарати, различни технологии, семена, които са екологично чисти.

Ефектът от по-малката употреба на торове и препарати при новите технологии се постига най-рано на четвъртата – петата година. Знаете, че в зърнопроизводството процесът е годишен, но специално за да постигнеш еко целите, ти трябват пет години. Как това да се случи с едногодишни договори за наем на земята? Местиш се от поле на поле, не можеш да спазиш изискванията, следват глоби. Затова искаме да има дългосрочни договори и споразумения със собствениците на земи, за да можем спокойно да си работим земята и да имаме предвидимост.

Определяте Зелената сделка, която ЕС прие за страните членки, като грешка. Защо смятате така?

– Това е най-голямата грешка на Европейския съюз. Изискванията и амбицията, с които беше разписана Зелената сделка, умори много бизнеси. Натовари с високи цени европейския потребител. Например има изискване за намаляване с 50% на влаганите продукти за растителна защита в земеделието.  Средната употреба на такива продукти в Нидерландия е 8 кг на декар, а в България е 4,5 кг на дка. Ние от 4,5 кг като ги намалим наполовина и отидем на 2 кг на дка, ще трябва да правим чудеса. А в Нидерландия като намалят наполовина, ще стигнат това ниво, на което сега сме ние. И не е само това, много изисквания са.

В 70% от времето си земеделският производител се занимава с бумащина, а не да си върши работата. Предстоят ни избори за Европейски парламент и се надяваме по-малко депутати от „зелените партии“ да влязат и доста неща да се преосмислят.

Източник/Автор: в. Златна възраст/ интервю на Адрияна Никифорова

***Костадин Костадинов от 2018 г. до април 2023 г. е председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (ИA3). От май 2023 г. е председател на Българската аграрна камара. Роден е и живее в Добрич. Завършил е публична администрация във Варненския университет. От 1993 г. се занимава със земеделие. Обработва около 11 000 дка със зърнени и маслодайни култури в община Крушари.