Бърнаут сред здравните работници

Изтощени, недооценени и пренатоварени – здравните работници все по-често се сблъскват със синдрома на професионалното прегаряне.

В последните години понятието бърнаут – или синдром на професионалното прегаряне – навлезе трайно в речника на работещите хора. Особено сериозно този феномен засяга здравните работници, които ежедневно поемат тежестта на човешката болка, натиска на административни изисквания и хроничната липса на ресурси. Макар и често неглижиран, бърнаутът в медицинската професия се превръща в системен проблем със сериозни последствия както за самите специалисти, така и за пациентите, на които служат.

Пандемията от COVID-19 само извади на повърхността вече съществуваща криза – на изтощение, емоционално пренапрежение и професионално обезличаване. Все повече медицински сестри, лекари и други здравни работници напускат системата или преминават през сериозни психо-емоционални кризи. В този контекст темата за бърнаута вече не е просто индивидуален проблем, а предизвикателство пред устойчивостта на цялата здравна система.

Причини за професионалното прегаряне

Синдромът на бърнаут не се появява внезапно. Той е резултат от дълготрайно натрупване на физически, емоционални и психически натоварвания. Сред основните фактори, които го предизвикват при здравните работници, са:

Хронична умора и недостиг на персонал – много здравни заведения страдат от кадрови дефицит, което води до свръхнатоварване на съществуващия персонал.
Емоционално изтощение – ежедневно сблъскване със страдание, болка и смърт води до емоционално прегаряне.
Липса на признание и подкрепа – здравните работници често усещат, че трудът им е недооценен, както от институциите, така и от обществото.
Административен натиск и бюрокрация – лекарите и сестрите все по-често изпълняват административни функции за сметка на времето с пациентите.
Липса на баланс между работа и личен живот – дежурства, извънредни часове, невъзможност за почивка.

Проявления и последствия

Бърнаутът не е просто състояние на умора. Той се проявява чрез:

Чувство за безсмислие и демотивация
Раздразнителност и апатия
Намалена ефективност и концентрация
Физически симптоми като безсъние, главоболие, хронична болка
Повишен риск от допускане на грешки в работата
Често води до депресия, тревожност и отпадане от професията

Последствията не са само лични. Те засягат и качеството на грижата за пациентите, ефективността на здравните услуги и цялостното доверие в системата.

Решения и превенция

Справянето с бърнаута не може да бъде оставено изцяло в ръцете на отделния здравен работник. Нужна е промяна на системно ниво:

Осигуряване на подкрепа и супервизия – екипна работа, психотерапия и консултиране да бъдат част от здравната култура.
Подобряване на условията на труд – адекватно заплащане, ясни работни графици и повече възможности за почивка.
Разпознаване и ранна интервенция – обучение на ръководители и колеги да идентифицират ранните признаци на прегаряне.
Въвеждане на програми за емоционална интелигентност и резилианс – устойчивостта може да се развива с подходяща подкрепа.
Опростяване на административната тежест – чрез дигитализация и по-добро разпределение на задълженията.

Време е за промяна

Бърнаутът не е слабост, а предупредителна лампа, че системата не функционира ефективно. Решенията изискват воля, стратегия и грижа – не само към пациентите, но и към онези, които се грижат за тях. Ако искаме една здрава нация, първо трябва да се погрижим за здравните си работници.

Бояна Бояджиева