Министърът на финансите на САЩ: Малко икономическа болка е за дългосрочната сигурност

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент заяви пред Би Би Си, че „малко икономическа болка“ си струва за дългосрочната международна сигурност.

След като Международният валутен фонд (МВФ) предупреди, че войната на САЩ и Израел с Иран може да потопи световната икономика в рецесия, Бесент заяви, че конфликтът е с цел да се елиминира заплахата от ирански ядрени удари срещу западните столици.

„Чудя се какъв би бил ударът върху световния БВП, ако ядрено оръжие удари Лондон… Казвам, че съм по-малко загрижен за краткосрочните прогнози, отколкото за дългосрочната сигурност“, каза той.

В началото на войната Иран е обогатил уран до 60%, според висши американски служители. Страната не притежава ядрени оръжия. Британското правителство заяви, че „няма оценка“, че Иран се опитва да атакува Европа с ракети.

Бесент заяви пред Би Би Си, че е по-малко загрижен за икономическия удар, отколкото за риска, който Иран представлява за световната сигурност: „Най-големият риск, който можеш да поемеш, е този, който не знаеш, че поемаш“.

„Сега знаем със сигурност, че както иранците стреляха по Диего Гарсия (остров в Индийския океан, на който се намира ключова военна база на САЩ и Великобритания, бел. ред.), те имат междуконтинентални балистични ракети със среден обсег, които биха могли да достигнат Лондон, и знаем, че искат ядрена програма“, посочи министър.

Той добави, че ударите на САЩ и Израел са премахнали допълнителния риска от ирански ядрени удари срещу западни страни.

„Няма оценка, че Иран се опитва да атакува Европа с ракети – заяви говорител на британското правителство – Но ние разполагаме с военния капацитет, от който се нуждаем, за да предпазим Великобритания от всякакви атаки, независимо дали са на наша земя или от чужбина. Готови сме да защитим страната, каквато и да е заплахата.“

В доклада си за световните икономически перспективи МВФ заяви, че в най-лошия сценарий – при който цените на петрола, газа и храните се повишат и останат високи тази и следващата година – глобалният растеж може да падне под 2% през 2026 г.

„Това би означавало близка до глобална рецесия, каквато се е случвала само четири пъти от 1980 г. насам“, се казва в доклада, като последният път е бил по време на пандемията от Covid.

Цените на енергията се покачиха рязко от началото на войната преди повече от шест седмици, след като ключовият корабен маршрут през Ормузкия проток на практика беше затворен и мирните преговори между САЩ и Иран се провалиха.

Главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуриншас е заявил пред Би Би Си, че продължителният конфликт ще доведе до спираловидна инфлация, ще увеличи безработицата и ще доведе до продоволствена несигурност в някои страни.

Той е предупредил, че дори конфликтът да приключи днес, въздействието върху доставките на петрол ще бъде толкова голямо, колкото последиците от петролната криза през 70-те години на миналия век, когато арабските производители на петрол наложиха ембарго на САЩ и други страни, които подкрепиха Израел по време на войната Йом Кипур.

Но Гуриншас каза, че светът сега е по-малко зависим от петрол и изкопаеми горива, така че въздействието върху потребителите ще бъде по-малко тежко.