„Гардиън“: Компания с връзки с Тръмп може да получи над $1 млрд. от енергийни проекти на Балканите
Британският „Гардиън“ публикува разследване за малко позната компания, свързвана с хора от обкръжението на Доналд Тръмп, която може да получи ключова роля в мащабен газов проект в Босна и Херцеговина.
Малко позната компания, регистрирана в Сараево и свързвана с хора от обкръжението на Доналд Тръмп, може да получи договори за над 1 млрд. долара по енергийни проекти на Балканите. Това твърди британският „Гардиън“ в разследване, посветено на връзката между американската политика, енергийното влияние и частни бизнес интереси.
В центъра на публикацията е компанията AAFS Infrastructure and Energy, чието седалище според изданието се намира на скромен адрес в Сараево. Въпреки липсата на публични данни за опит в проекти от подобен мащаб, компанията е на път да се включи в изграждането и експлоатацията на газопровод през Босна и Херцеговина.
Проектът има стратегическо значение, тъй като трябва да позволи доставки на американски втечнен газ през Хърватия и така да намали зависимостта на Босна от руски газ. Според анонимен високопоставен босненски служител, цитиран от „Гардиън“, това може да бъде един от най-важните инфраструктурни проекти в историята на страната.
Разследването обръща внимание на връзките на AAFS с хора, близки до движението MAGA и до политическото обкръжение на Доналд Тръмп. Сред представителите на компанията се посочват адвокат от Вашингтон, работил по дела, свързани със семейство Тръмп, както и братът на бившия съветник по националната сигурност Майкъл Флин.
По информация на изданието първоначалните разговори на представители на AAFS с босненски официални лица са били за реконструкция на летища. Впоследствие обаче вниманието се насочва към далеч по-мащабен проект — газопровода „Южна интерконекция“.
САЩ от години подкрепят идеята Босна и Херцеговина да бъде свързана с газов терминал на хърватското крайбрежие. Целта е да се намали влиянието на Русия в региона и да се осигурят алтернативни енергийни доставки.
Според „Гардиън“ обаче начинът, по който проектът може да бъде възложен, поражда сериозни въпроси. В разследването се посочва, че липсата на обществен търг и възможността компанията да бъде определена директно за изпълнител създават опасения за корупция и политическо влияние.
Проектът е оценен на около 300 млн. евро за самия газопровод, а допълнителни 900 млн. евро може да бъдат необходими за изграждане на три електроцентрали. Финансирането се очаква да бъде осигурено чрез частен капитал и дълг, а не пряко от босненската държава.
От Държавния департамент на САЩ коментират пред „Гардиън“, че проектът за „Южна интерконекция“ е приоритет за няколко последователни американски администрации, тъй като би разширил и диверсифицирал енергийния сектор на Босна и Херцеговина.
Темата обаче има и по-широк политически контекст. В разследването се посочва ролята на Милорад Додик — лидер на босненските сърби и дългогодишен съюзник на Владимир Путин. По време на администрацията на Джо Байдън той беше санкциониран за предполагаема корупция и злоупотреба с власт, но след завръщането на Доналд Тръмп на президентския пост санкциите са били отменени без официално обяснение, пише британското издание.
Според бивши американски дипломати, цитирани в материала, Додик се стреми да отслаби Дейтънското мирно споразумение и да засили позициите на сръбската част на Босна. В същото време Вашингтон настоява газопроводът да не бъде блокиран.
„Гардиън“ поставя въпроса дали Босна не рискува да замени една зависимост с друга — от руски енергиен контрол към проект, в който ключова роля може да получи компания с неясен капацитет, но с видими политически връзки.
Случаят показва колко чувствителна остава енергийната карта на Балканите — особено когато в нея се преплитат газови доставки, американско влияние, руски интереси, местни политически разделения и бизнес структури с достъп до властта.
