ПБ няма да режат майчинството, но готвят стимули за ранно връщане на работа

Властта обмисля въвеждането на допълнителни стимули за майките, които решат да се върнат на работа преди детето им да е навършило 2 години. Това стана ясно от думите на депутата от „Прогресивна България“ Константин Проданов по време на брифинг в парламента в понеделник.

Той подчерта, че в публичното пространство се спекулира с темата за майчинството, но към момента не се обсъждат нито съкращаване на периода за отглеждане на дете, нито намаляване на обезщетенията, които майките получават.

„Напротив, търсим механизми, с които да насърчим онези родители, които по собствено желание искат да се върнат по-рано на пазара на труда. Условията за това трябва да станат по-добри и по-изгодни“, посочи Проданов.

По думите му България продължава да се сблъсква с хроничен недостиг на места в яслите и детските градини, особено в големите градове, което е сред основните пречки пред ранното завръщане на родителите на работа.

„Държавата отсъства от сериозно наболелия проблем с яслите и детските градини. Преди да се мисли за промени, свързани с майчинството, държавата трябва да си влезе във функциите и да гарантира, че няма да има нито едно дете без място в детско заведение“, заяви народният представител.

От „Прогресивна България“ подчертаха, че политиката на управляващото мнозинство е насочена към създаване на повече възможности за родителите, а не към ограничаване на съществуващите права. Според тях всяка бъдеща промяна трябва да бъде съобразена както с демографските предизвикателства пред страната, така и с недостига на работна сила в редица сектори на икономиката.

Темата за майчинството беше поставена на дневен ред през последните седмици след обществени дискусии за възможни промени в системата на обезщетенията. От управляващото мнозинство обаче категорично заявиха, че не се предвижда съкращаване на двугодишния период на майчинство, който остава сред най-дългите в Европейския съюз.

По време на брифинга беше посочено още, че усилията на правителството ще бъдат насочени към разширяване на достъпа до детски заведения и създаване на по-гъвкави възможности за съвместяване на професионалния и семейния живот, така че родителите сами да могат да избират кога да се върнат на работа.

По-рано днес Владимир Николов от ПБ заяви по bTV, че е възможно съкращаване на периода на майчинството само при условие, че има достатъчно места в детските ясли. Той посочи, че част от работодателите избягват да наемат жени в детеродна възраст, защото се опасяват от дългия период на отсъствие заради майчинство. Според него това създава косвена дискриминация на пазара на труда.

„Мерките, които ще предложим, са това да няма дискриминация от работодателите към жените, защото има статистика, която показва, че част от работодателите не наемат жени в детеродна възраст, опасявайки се, че трябва да плащат дълго майчинство“, заяви той.

България е сред държавите в Европа с най-дълъг платен отпуск за отглеждане на дете. Майките имат право на общо 410 дни отпуск поради бременност и раждане, като през този период получават обезщетение в размер на 90% от средния си осигурителен доход. След навършване на една година на детето те могат да ползват и отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, за който се изплаща фиксирано месечно обезщетение. В момента, ако майката се върне на работа преди изтичането на този срок, тя получава част от полагащото ѝ се обезщетение, като именно този механизъм е сред обсъжданите за допълнително стимулиране.

По данни на Европейската комисия България е сред страните с най-дълъг период на отпуск за отглеждане на дете в ЕС. В много европейски държави платеният отпуск е значително по-кратък, но е съчетан с по-развита система от детски ясли, градини и гъвкави форми на заетост за родителите. Това е една от причините темата за баланса между майчинството и връщането на работа да продължава да бъде обект на обществен дебат и у нас.