Дянков: Данък върху свръхпечалбите на банките може да донесе над 1 млрд. евро
Въвеждането на временен данък върху свръхпечалбите на банките може да осигури над 1 млрд. евро допълнителни приходи за държавния бюджет. Това заяви председателят на Фискалния съвет и бивш финансов министър Симеон Дянков, който подкрепи икономическата логика на обсъжданата от правителството мярка.
Според него подобно облагане вече се прилага в редица европейски държави и България може да използва техния опит, вместо да увеличава данъци, които засягат пряко домакинствата и бизнеса.
В интервю за БНР Дянков посочи, че 12 държави от Европейския съюз са въвели различни форми на допълнително облагане на банковия сектор.
В 12 държави от ЕС вече има допълнителни банкови налози
По данни, представени от Дянков, през последните години специални механизми за облагане на банките са въведени в Белгия, Нидерландия, Словения, Естония, Латвия, Литва, Чехия, Румъния, Словакия, Унгария, Испания и Италия.
Тези мерки не са напълно еднакви.
Някои държави облагат извънредните печалби, други прилагат допълнителни налози върху нетния лихвен доход, а трети използват механизми, свързани с приходите или определени банкови активи.
Общата идея е част от допълнителните приходи, реализирани от финансовия сектор при благоприятни икономически условия, да бъдат насочени към публичните финанси.
Според Дянков наличието на подобни механизми в 12 държави е достатъчно основание предложението да бъде обсъждано сериозно и в България.
Защо банките натрупаха високи печалби?
В свой анализ, озаглавен „Ползи от облагането на банковите свръхпечалби в Европейския съюз“, председателят на Фискалния съвет обръща внимание на рязкото увеличение на банковите приходи след 2022 г.
Повишаването на основните лихвени проценти в Европа доведе до по-високи приходи от кредити и други лихвоносни активи.
Същевременно лихвите по депозитите се увеличаваха значително по-бавно.
Така разликата между получаваните и изплащаните лихви се разшири, което допринесе за увеличаването на нетния лихвен доход на банковия сектор.
Според Дянков съществена част от допълнителната доходност е резултат от променената лихвена среда, а не непременно от нови инвестиции или поемане на по-голям предприемачески риск.
Именно тази извънредна доходност би могла да бъде обект на временно допълнително облагане.
Над 1 млрд. евро за бюджета без увеличение на ДДС
Един от основните аргументи на Дянков е възможността чрез подобна мярка да се осигурят средства за намаляване на бюджетния дефицит.
Според неговата оценка приходите могат да надхвърлят 1 млрд. евро.
Това би позволило на правителството да търси бюджетен баланс, без непременно да увеличава данъка върху добавената стойност, подоходното облагане или социалноосигурителните вноски.
Сумата обаче е прогнозна. Реалният размер на постъпленията ще зависи от окончателния модел на данъка, периода на прилагане и размера на облагаемите банкови печалби.
Как работи данъкът в други европейски държави?
Дянков посочва няколко примера за прилагането на подобни мерки.
В Чехия беше въведен 60-процентен данък върху определената по закон свръхпечалба за периода 2023–2025 г.
Литва приложи временна солидарна вноска, обвързана с извънредния нетен лихвен доход на банките.
Италия избра извънреден механизъм, свързан с увеличението на лихвените приходи, а Испания въведе облагане върху определени банкови приходи от лихви и такси.
Словения използва допълнително облагане на банковия сектор след тежките наводнения през 2023 г., като насочи средствата към възстановяването на страната.
Според председателя на Фискалния съвет тези примери показват, че извънредните приходи могат да бъдат използвани за конкретни бюджетни потребности.
Дянков предлага данъкът да бъде временен
Бившият финансов министър смята, че най-подходящият вариант за България би бил временен налог върху печалбата, която надхвърля предварително определена историческа норма на рентабилност.
Това означава да не се облага допълнително цялата печалба на банките, а само частта, определена по закон като извънредна.
Според него подобен подход би ограничил риска от дългосрочно въздействие върху инвестициите, капиталовата устойчивост и кредитирането.
За целта обаче трябва да бъдат ясно определени както методът за изчисляване на свръхпечалбата, така и срокът на действие на мярката.
Ако няма нови приходи, ще трябва да се намаляват разходите
Дянков предупреди, че ако правителството се откаже от допълнителното облагане, ще трябва да потърси други начини за ограничаване на бюджетния дефицит.
Според него една от възможностите е по-сериозно съкращаване на публичните разходи.
Той посочи Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната като ведомства със значителни разходи, които трябва да бъдат преразгледани.
В същото време бившият финансов министър се обяви против съкращаването на инвестициите в инфраструктура.
По думите му именно тези разходи имат важно значение за икономическото развитие и не бива да бъдат ограничавани за сметка на текущото бюджетно финансиране.
Има и предупреждения за рисковете
Предложението за допълнително облагане на банките не среща единодушна подкрепа.
Представители на банковия сектор предупреждават, че подобна мярка може да се отрази на възможностите за кредитиране и на цената на финансовите услуги.
Българската народна банка също е поставяла въпроса за потенциалните последици от допълнителното данъчно натоварване върху банковата система.
Дянков обаче смята, че добре разработен временен механизъм може да ограничи тези рискове.
Затова основният въпрос остава не само дали да бъде въведен данък върху банковите свръхпечалби, но и как точно да бъде изчисляван, колко дълго да действа и как ще бъдат използвани събраните средства.
Към момента обсъжданата мярка не трябва да се приема като окончателно въведен данък, а като предложение, по което продължава икономическият и политическият дебат.
Бояна Бояджиева
