Два нови реактора, но без окончателна цена: Колко ще струват 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“
България планира изграждането на два нови ядрени блока в АЕЦ „Козлодуй“, но един от най-важните въпроси около мащабния енергиен проект засега остава без окончателен отговор – колко ще струва той.
За бъдещите 7-и и 8-и блок е избрана американската технология AP1000 на „Уестингхаус“. Според заявения от правителството график седми блок трябва да бъде завършен до 2034 г., а осми – година по-късно, през 2035 г.
Темата е сред основните акценти на Петата международна ядрена конференция, която се провежда на 1 и 2 октомври в София под патронажа на Министерството на енергетиката.
Министърът на енергетиката Ива Петрова определи развитието на ядрената енергетика като стратегически приоритет за страната.
„България има ядрено минало, има и ядрено бъдеще“, заяви тя при откриването на форума.
Зад политическата заявка обаче стои сложен инвестиционен проект, за който все още няма окончателна цена.
В общата стойност трябва да бъдат включени не само реакторите, но и проектирането, строителството, оборудването и необходимата инфраструктура. Към тях се добавят разходите за финансиране, лихвите и евентуалното оскъпяване при забавяне на проекта.
Ключов ще бъде и финансовият модел. От него ще зависи как рискът ще бъде разпределен между държавата, инвеститорите и финансовите институции, както и каква в крайна сметка ще бъде себестойността на произведената електроенергия.
Докато новите мощности бъдат изградени, България ще продължи да разчита основно на действащите 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“.
Проектът вече поставя и конкретни финансови въпроси. През август Министерството на енергетиката съобщи за проблем при оценяването на терени, необходими за изграждането на новите мощности. Става дума за 68 декара, оценени на около 250 млн. лева, като впоследствие е започнала работа по нова експертна оценка.
Паралелно с проекта за 7-и и 8-и блок България проучва и възможностите за използване на малки модулни реактори. При тях трябва да бъдат оценени безопасността, икономическата ефективност, регулаторната готовност и необходимостта от подобни мощности за електроенергийната система.
Така преди първият мегаватчас от новите реактори да влезе в българската мрежа, остават няколко ключови неизвестни – крайната цена, моделът на финансиране, разпределението на риска при евентуално забавяне и цената, на която новите мощности ще могат да произвеждат електроенергия.
Бояна Бояджиева
