Без пари за „черни дни“: 58% от българите нямат никакъв финансов резерв

Близо шестима от всеки десет българи нямат заделени средства, с които да посрещнат непредвидена ситуация като загуба на работа, заболяване или инцидент. Само около един от десет души би могъл да покрива разходите си повече от половин година, ако остане без доход.

Това показва национално представително проучване на изследователски център „Тренд“, възложено от ОББ Асет Мениджмънт и Finance Academy.

Данните очертават сериозен проблем с финансовата сигурност на домакинствата – 58% от анкетираните нямат авариен фонд, а едва 42% разполагат с някакви заделени средства.

Двама от трима българи не спестяват

Още по-категорична е картината при редовното спестяване.

67% от анкетираните заявяват, че не спестяват, докато 30% успяват да отделят част от доходите си. Останалите не могат да преценят.

Дори сред хората, които спестяват, заделяните средства обикновено са сравнително малка част от месечния бюджет.

35% от спестяващите отделят между 6 и 10% от дохода си, а други 26% – не повече от 5%.

Така общо 61% от хората, които успяват да спестяват, заделят максимум една десета от месечния си доход.

Само 6% отделят между 21 и 30%, а едва 2% успяват да спестят над 30% от доходите си.

Колко време бихме издържали без доход?

Сред хората, които все пак имат финансов резерв, възможностите също са ограничени.

9% посочват, че спестяванията им биха стигнали за не повече от месец.

Други 23% могат да покриват разходите си между един и три месеца, а 17% – между четири и шест месеца.

12% разполагат с резерв за период между седем месеца и една година, а още 12% заявяват, че биха могли да издържат повече от година.

Когато тези резултати се отнесат към всички българи, се оказва, че само около един от всеки десет разполага с финансов буфер за повече от шест месеца.

Младите спестяват значително по-рядко

Особено уязвими се оказват хората под 30-годишна възраст.

При тях делът на спестяващите е около два пъти по-нисък от средния за страната.

Образованието и доходите също оказват сериозно влияние. Сред хората с висше образование близо половината успяват да спестяват, а шест от десет разполагат с някакъв финансов резерв.

Вероятността човек да заделя средства се увеличава и с ръста на доходите.

Само 8% инвестират

Ако спестяването остава трудно за голяма част от домакинствата, инвестирането е още по-слабо разпространено.

Само 8% от българите инвестират, докато 91% не го правят.

Нещо повече – 29% заявяват, че не биха инвестирали дори ако разполагат с такава финансова възможност.

Делът на инвестиращите практически не се е променил спрямо 2024 г.

В същото време делът на хората, които спестяват, показва известно увеличение – от 24% през 2024 г. до 30% през 2026 г.

Имоти, злато и земя остават предпочитани

Когато българите бъдат попитани къде биха вложили свободни средства, предпочитанията остават насочени основно към традиционни материални активи.

38% биха избрали недвижим имот, 25% – злато, а 21% – земя.

Финансови инструменти като акции, облигации, взаимни фондове и ETF привличат значително по-малък интерес – едва 8% биха ги предпочели при наличие на свободни средства.

Сред хората, които вече инвестират, картината е малко по-различна – златото и недвижимите имоти отново са сред водещите активи, но финансовите инструменти също имат значителен дял.

Почти половината определят стандарта си като нисък

Финансовите затруднения личат и от самооценката на хората за начина им на живот.

46% определят стандарта си като нисък или много нисък.

Други 49% го определят като среден, а едва 4% – като по-скоро висок.

При по-възрастните хора оценката е още по-негативна. Около две трети от хората между 60 и 70 години определят стандарта си като нисък или много нисък, а сред тези над 70 години делът надхвърля три четвърти.

Повече работа вместо инвестиции

Проучването показва и как българите си представят подобряването на финансовото си положение.

44% смятат, че най-голям положителен ефект би имало увеличаването на доходите чрез допълнителна работа.

22% посочват спестяването, а само 9% виждат инвестирането като основен път към по-добър жизнен стандарт.

Така за голяма част от хората решението на финансовите проблеми продължава да бъде свързано преди всичко с повече труд и по-високи доходи, а не с управление и инвестиране на натрупан капитал.

Кешът все още е предпочитан

Въпреки бързото развитие на дигиталните плащания, парите в брой продължават да бъдат най-често използваният начин за разплащане.

58% от анкетираните плащат основно в брой, 32% предпочитат банковата карта, а 9% – плащане чрез мобилен телефон.

Сред хората под 40 години и жителите на София тенденцията вече е обратна – безкасовите плащания изпреварват кеша.

Изследването е проведено между 10 и 16 септември 2026 г. сред 1000 пълнолетни граждани чрез пряко интервю „лице в лице“. Това е третото национално представително проучване по темата, възложено на „Тренд“ от ОББ Асет Мениджмънт и Finance Academy.

Бояна Бояджиева