Американски милиардер се готви да придобие „Лукойл“ за 20 млрд. долара: Рафинерията в Бургас влиза в сделката

Американският милиардер Тод Боули е начело на консорциум, който преговаря за придобиването на международните активи на руския петролен гигант „Лукойл“. Потенциалната сделка се оценява на около 20 милиарда долара и включва рафинериите на компанията в България, Румъния и Нидерландия. Според американското издание New York Post инициативата се ползва с подкрепата на администрацията на президента Доналд Тръмп.

Информацията беше публикувана на 9 октомври 2026 г., като изданието се позовава на източници от американските правителствени структури.

Според тях подписването на споразумение може да се осъществи в рамките на следващите две седмици. Преговорите обаче продължават и окончателна сделка все още не е обявена.

Рафинерията в Бургас е сред ключовите активи

Предвижданото придобиване обхваща международния бизнес на „Лукойл“, включително нефтени находища, преработвателни предприятия и други енергийни активи в Европа, Азия, Африка и Северна Америка.

Сред най-важните обекти са рафинериите в България, Румъния и Нидерландия.

Трите предприятия имат общ преработвателен капацитет от приблизително 350 000 барела дневно, посочва New York Post.

Пакетът включва и находища с добив от над 350 000 барела нефтен еквивалент дневно.

За България най-съществено значение има рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“, която е стратегически обект за производството и доставките на горива в страната.

Евентуалната промяна в собствеността би имала значение не само за българския пазар, но и за енергийните доставки в региона.

Американска държавна корпорация участва в консорциума

Според информацията на New York Post в структурата на консорциума участва Американската корпорация за финансиране на международното развитие (DFC).

Това е институция, чрез която САЩ подкрепят инвестиционни проекти с икономическо и стратегическо значение.

В конкретния случай ролята ѝ е да предостави институционална подкрепа и увереност на частните инвеститори.

Представители на корпорацията уточняват, че не се предвижда тя да осигури пряко първоначално финансиране за придобиването.

Участието ѝ е част от механизъм, който трябва да намали политическите и регулаторните рискове за инвеститорите.

Според източниците на американското издание това е необичайна по мащаб и структура операция за институцията.

Какво ще получи Русия от продажбата?

Един от най-деликатните въпроси е как ще бъдат разпределени средствата от евентуалната продажба.

„Лукойл“ е обект на американски санкции, въведени във връзка с войната на Русия срещу Украйна.

Според представената пред New York Post схема плащанията към руската страна няма да бъдат свободно достъпни за Москва, докато санкционните ограничения остават в сила.

Предвижда се средствата да бъдат държани в международни сметки, до които Русия няма да има достъп при действащия санкционен режим.

По този начин участниците в сделката се стремят да избегнат пряк финансов трансфер към руската страна.

Окончателните финансови условия обаче не са публично оповестени.

Вашингтон очаква икономически ползи

Американските представители разглеждат потенциалната сделка като възможност за укрепване на енергийната сигурност и увеличаване на предлагането на горива.

Според New York Post структурата на участието на DFC може да осигури бъдещи приходи за американската държава.

Точният размер на евентуалните постъпления и механизмът за разпределението им все още не са известни.

Особено значение се отдава на възможността засегнати преработвателни мощности да бъдат върнати към нормална работа.

Това би могло да увеличи предлагането на дизелово и авиационно гориво на международните пазари.

Тод Боули изпреварва други кандидати

Американският инвеститор Тод Боули от месеци работи по придобиването на международните активи на руския концерн.

В преговорите участват и инвеститори от Близкия изток, включително представители на Обединените арабски емирства и Катар.

Интерес към активите проявяваха и други международни компании.

Сред тях беше американската инвестиционна група Carlyle, която по-рано тази година постигна предварителна договореност за придобиване на част от международния бизнес на „Лукойл“.

На 9 октомври обаче Reuters съобщи, че Carlyle вече не работи активно по тази сделка.

Според информацията на New York Post консорциумът, оглавяван от Боули, разполага с необходимата политическа и инвестиционна подкрепа за придвижване на преговорите.

Това обаче не означава, че придобиването е окончателно одобрено.

Сделката е свързана и с преговорите между САЩ и Русия

Темата за международните активи на „Лукойл“ вече се появи и в контекста на разговорите между Вашингтон и Москва.

На 3 октомври Reuters съобщи, позовавайки се на New York Times, че обсъждането на потенциална петролна сделка е станало част от по-широките контакти между двете държави във връзка с войната в Украйна.

Въпросът има както икономическо, така и геополитическо значение.

За САЩ придобиването на енергийни активи от американски инвеститори може да осигури допълнително влияние върху доставките на петролни продукти.

За Русия продажбата би означавала преструктуриране на международния бизнес на един от най-големите ѝ петролни концерни.

Какво следва за „Лукойл Нефтохим Бургас“?

Американските власти удължиха до 22 октомври 2026 г. срока на лиценза, позволяващ преговори и сключване на условни споразумения за продажбата на международните активи на „Лукойл“.

Това създава възможност за напредък по сделката през следващите дни.

За България остават няколко важни въпроса — как ще бъде структурирано придобиването на рафинерията в Бургас, какви регулаторни разрешения ще бъдат необходими и как евентуалната смяна на собствеността ще се отрази на доставките на горива.

Към момента няма официално обявена промяна в собствеността на българското предприятие.

Ако преговорите приключат успешно, „Лукойл Нефтохим Бургас“ може да стане част от мащабна международна енергийна група, контролирана от консорциум с американско участие.

Окончателното решение обаче предстои.

Бояна Бояджиева