74% от българите усещат удара от скъпата енергия, половината вече пестят от храна и здраве

Поскъпването на енергията вече се отразява пряко върху ежедневието на българските домакинства. 74% от хората у нас заявяват, че по-високите цени значително са намалили покупателната им способност през последната година, а всеки втори е бил принуден да ограничи разходите си за храна или здравеопазване.

Това показва осмото Климатично изследване на Европейската инвестиционна банка, проведено сред 23 000 души във всички 27 държави от Европейския съюз. В България са анкетирани 1000 души на възраст над 16 години.

Данните поставят страната ни сред най-силно засегнатите от енергийното поскъпване в ЕС.

Половината българи режат разходи за храна и здраве

Общо 74% от анкетираните у нас посочват, че по-високите цени на газ, електроенергия, горива и други енергийни ресурси значително са намалили покупателната им способност през последните 12 месеца.

Средното ниво за Европейския съюз е 60%.

За 23% от българите финансовият ефект е бил „много силен“.

Още по-показателни са мерките, които домакинствата предприемат, за да се справят:

• 50% са ограничили ежедневните си разходи за храна или здравеопазване;
• 26% са намалили отоплението;
• 20% са задлъжнели, потърсили са финансова помощ или са отложили плащането на сметки за енергия.

За сравнение, средно за ЕС 38% от хората съобщават, че са намалили разходите си за храна или здраве.

Високите цени променят и начина, по който пътуваме

Енергийният натиск се усеща и при автомобилите.

56% от българите казват, че поскъпването е променило начина, по който използват колата си.

26% са ограничили дори пътувания за основни нужди – пазаруване, посещение при лекар или административни задачи.

Други 24% са се отказали от почивка, пътуване през уикенда или посещение при роднини и приятели.

16% шофират по-бавно, за да намалят разхода на гориво, а 19% са заменили част от пътуванията с автомобил със споделено пътуване, градски транспорт или велосипед.

Цената вече е водещият въпрос при енергийния преход

Въпреки финансовия натиск 69% от българите смятат, че енергийният преход е спешно необходим.

Но очакванията към него са се променили.

За 77% най-важният резултат трябва да бъдат по-стабилни или по-ниски цени на енергията.

74% очакват намаляване на зависимостта от внос на нефт и природен газ, а 66% – ограничаване на климатичните промени.

Това е сериозна промяна спрямо 2022 г., когато климатичният ефект е бил най-често посочван като основна полза.

Слънчева и ядрена енергия водят предпочитанията

87% от анкетираните българи смятат, че нисковъглеродната енергия трябва да бъде приоритет.

45% посочват слънчевата енергия, а 42% – ядрената. Подкрепата за ядрената енергетика в България е значително над средното ниво от 28% за ЕС.

Вятърната енергия е предпочетена от 23%.

Същевременно 80% от българите искат по-тясно сътрудничество с останалите страни от ЕС за постигане на енергийна независимост, при средно 68% за Съюза.

Данните показват, че дебатът за енергията вече не е само въпрос на климатична политика. За голяма част от българските домакинства той се е превърнал в пряк въпрос за семейния бюджет – и за това от какво могат да си позволят да не се лишават.

Бояна Бояджиева