Бюджетната комисия одобри нов 33% данък върху свръхпечалбите на банки и голям бизнес -

Парламентарната комисия по бюджет и финанси одобри на първо четене въвеждането на еднократен данък от 33% върху т.нар. свръхпечалби на компании от няколко ключови сектора. Мярката ще засегне банки, застрахователи, телекоми, фирми за бързи кредити, обменни бюра и големи търговци на храни. Държавата очаква от новия налог около 800 млн. евро приходи през 2027 г.

Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане бяха подкрепени в комисията с 13 гласа „за“, 8 „против“ и 1 „въздържал се“.

Важно е, че решението все още не означава окончателно въвеждане на данъка. Законопроектът е одобрен само на първо четене в бюджетната комисия и предстои да премине през парламентарната процедура.

Кои компании ще плащат 33%

Предложението предвижда еднократният налог да обхване няколко сектора:

банки;
застрахователни дружества;
телекомуникационни компании;
дружества за бързи кредити;
обменни бюра;
големи търговци на хранителни стоки.

При търговците на храни е заложен праг от най-малко 5 млн. евро нетни приходи от продажби за 2026 г.

Данъкът няма да бъде 33% върху цялата печалба на компаниите, а върху частта, която по предвидения механизъм бъде определена като свръхпечалба.

Държавата очаква 800 млн. евро

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни пред депутатите, че избраните сектори формират приблизително 60% от натрупаните свръхпечалби в страната.

Предвижда се до 30% от дължимия данък да може да бъде преотстъпван за определени цели, включително инвестиции в активи и създаване на резерви.

След отчитането на тази възможност очакванията са през 2027 г. в бюджета да постъпят около 800 млн. евро.

Становището на ЕЦБ за банките още се чака

Един от спорните моменти е включването на банковия сектор.

По време на заседанието стана ясно, че към момента становището на Европейската централна банка все още не е получено.

Въпреки това комисията одобри предложението на първо четене.

Бизнесът и част от депутатите са против

Предложението предизвика сериозни критики както от представители на бизнеса, така и от част от парламентарните сили.

Сред основните опасения е, че новото облагане може да се отрази негативно на инвестициите и да изпрати неблагоприятен сигнал към големите работодатели и чуждестранните инвеститори.

Бяха поставени и въпроси относно начина, по който ще се изчислява свръхпечалбата.

Представители на застрахователния сектор също възразиха срещу включването му в схемата, като посочиха, че резултатите на компаниите са силно зависими от изплатените обезщетения и настъпилите природни бедствия.

Защо енергетиката остава извън новия данък

По време на дебатите беше поставен и въпросът защо енергийният сектор не попада сред облаганите компании.

От Министерството на финансите аргументираха решението с това, че енергийните дружества вече са били обект на временна солидарна вноска върху свръхпечалбите през предходни периоди.

Променят и ваучерите за храна

Пакетът включва и други сериозни данъчни промени.

Максималната месечна стойност на ваучерите за храна се предлага да нарасне от 102,26 евро на 200 евро.

Сумата над досегашния праг обаче ще се облага със 7% данък.

Предвижда се и увеличаване на годишната квота за ваучери до 1,5 млрд. евро от началото на 2027 г.

Сред останалите предложения са промени в правилата за пренасяне на данъчни загуби и ускорена данъчна амортизация за технологии, свързани с изкуствен интелект, високопроизводителни компютърни системи и сървърна инфраструктура.