Кадровата криза се задълбочава: България е загубила близо половината си медицински сестри за 35 години

Българското здравеопазване продължава да губи един от най-дефицитните си ресурси – медицинските сестри. За последните 35 години броят им е намалял от 53 810 през 1990 г. до едва 28 357 през 2025 г.

Още по-тревожна е възрастовата структура на професията – над три четвърти от практикуващите медицински сестри са над 45-годишна възраст, докато младите кадри остават малцинство.

Държавата вече увеличава приема в университетите и освобождава бъдещите медицински сестри от такси, но дори според Министерството на здравеопазването резултатът от тези мерки ще се усети най-рано след четири-пет години.

От 53 810 до 28 357 медицински сестри

Официалните данни на Националния статистически институт показват мащаба на кадровия срив.

Към края на 2025 г. в лечебните и здравните заведения в България практикуват 28 357 медицински сестри.

През 1990 г. те са били 53 810.

Това означава, че за 35 години системата е загубила повече от 25 000 медицински сестри.

Проблемът не е само в общия брой.

От работещите през 2025 г. 8722 сестри са между 45 и 54 години, други 7706 са между 55 и 64 години, а 5213 продължават да работят след навършването на 65 години.

Само 3327 медицински сестри са на възраст до 35 години – едва 11,7% от всички практикуващи.

Проф. Габровски: Трябват ни около 65 000

Заместник-директорът по медицинската дейност на „Пирогов“ проф. Николай Габровски определя недостига като критичен.

По думите му България разполага с около 32–33 хиляди лекари, а при нормално за Европа съотношение страната би трябвало да има приблизително два пъти повече медицински сестри.

Това означава около 65 000 сестри.

Реалният им брой обаче е значително по-нисък.

Проблемът със съотношението между лекари и медицински сестри има пряко отражение върху работата на лечебните заведения, защото здравните грижи не могат да бъдат заместени само с увеличаване на броя на лекарите.

1310 места за бъдещи сестри

Една от мерките на държавата е значително увеличаване на приема.

За учебната 2026/2027 година са предвидени рекордните 1310 места за студенти по специалност „Медицинска сестра“ в 10 университета.

През 2025 г. специалността беше определена за защитена, а студентите, приети по държавна поръчка, бяха освободени от такси за обучение.

Допълнително са утвърдени 771 места, при които държавата финансира обучението на студенти, сключили договор с работодател.

След дипломирането си те трябва да работят поне пет години при съответния работодател.

Мярката има за цел не само да привлече повече кандидати, но и да помогне за разпределението на кадрите в райони, където недостигът е особено сериозен.

Но новите сестри няма да дойдат утре

Дори при запълване на местата ефектът няма да бъде незабавен.

Министерството на здравеопазването признава, че резултатът от увеличения прием може да се види най-рано след четири-пет години.

Междувременно голяма част от сегашните медицински сестри ще достигнат пенсионна възраст.

Само групата между 55 и 64 години в момента наброява над 7700 души, а още над 5200 сестри вече са на 65 и повече години.

Това означава, че увеличаването на приема трябва не само да попълни сегашния дефицит, но и да компенсира кадрите, които ще напускат системата през следващите години.

Бургас показва различна тенденция

На фона на общата картина Бургас се откроява с повишен интерес към професията.

В Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ тази година местата за специалност „Медицинска сестра“ са запълнени, а интересът към обучението се увеличава.

Студентите посочват различни мотиви за избора си – от лични преживявания до желанието да работят в професия, в която практически няма безработица.

Свободни позиции за медицински сестри има в почти цялата здравна система.

Само безплатното образование няма да реши проблема

Увеличаването на приема и премахването на студентските такси могат да привлекат повече кандидати, но сами по себе си не гарантират, че след дипломирането те ще останат в професията.

Сред проблемите, посочени и от Министерството на здравеопазването, са ниското заплащане, свръхнатоварването, използването на медицинските сестри за дейности под нивото на тяхната квалификация и недостатъчното обществено и професионално признание.

Затова големият въпрос вече не е само колко студенти ще приемем, а колко от тях ще завършат, ще започнат работа като медицински сестри и ще останат в българската здравна система.

Защото статистиката показва не просто временен недостиг на кадри, а продължаваща от десетилетия тенденция.

От близо 54 000 медицински сестри през 1990 г. България е останала с малко над 28 000.

И ако едновременно с привличането на нови хора не бъдат създадени условия сегашните и бъдещите медицински сестри да останат в професията, увеличеният прием в университетите може да се окаже само първата – и най-лесната – част от решението.

Бояна Бояджиева