Министърът посочи най-големите дефекти в училище: Неграмотност, липса на дисциплина и деца, които не знаят български

Броени часове преди първия учебен звънец образователният министър проф. Георги Вълчев очерта едни от най-сериозните проблеми в българското училище – задълбочаващо се образователно неравенство, проблеми с елементарната грамотност, недостатъчна дисциплина и ученици, които влизат в образователната система, без да владеят български език.

По думите му слабите резултати от международното изследване PISA показват, че проблемът вече не може да бъде обясняван единствено с конкретни учебни програми или с начина на преподаване.

„Резултатите показват, че в българския образователен модел има проблем“, заяви министърът.

Той подчерта, че проблемите трябва да бъдат назовавани открито, вместо да бъдат прикривани или прехвърляни като отговорност между различните управления.

Проблеми дори с елементарната грамотност

Един от най-тревожните изводи е свързан с функционалната грамотност на учениците.

Според Вълчев в редица училища вече има проблеми дори с елементарната грамотност.

Новите резултати от PISA показват спад в две от основните области – четене и математика.

Още по-сериозен проблем според министъра е задълбочаването на образователното неравенство.

Това означава, че резултатите и възможностите на децата все по-силно зависят от средата, в която растат, и от училището, което посещават.

МОН подготвя серия от мерки, с които трябва да бъде променен този модел.

Ще променят принципа „парите следват ученика“

Сред обсъжданите промени е и финансовият модел в образованието.

Министерството възнамерява да предложи промяна на принципа „парите следват ученика“, при който финансирането на училищата е силно обвързано с броя на децата.

Проблемът е, че подобен модел може да създава стимули училищата да задържат ученици почти на всяка цена, без това непременно да гарантира необходимото качество на образованието.

Новият подход трябва да постави по-голям акцент върху реалните образователни резултати и специфичните потребности на различните училища.

Деца влизат в училище, без да знаят български

Друг сериозен проблем, посочен от министъра, е недостатъчното владеене на български език от част от децата.

„Ако детето не говори български, няма как да се обучава по нормален начин“, подчерта Вълчев.

Затова една от посоките за промяна трябва да бъде по-силната езикова интеграция още в най-ранните етапи на образованието.

Липсата на достатъчно езикови умения още при постъпването в училище впоследствие се отразява върху усвояването на всички останали предмети и увеличава риска от натрупване на сериозни образователни дефицити.

МОН иска повече дисциплина в клас

Министърът постави остро и въпроса за дисциплината.

Според него през годините системата не е успяла да намери правилния баланс между необходимостта учениците да се чувстват добре в училище и задължението им да спазват правила.

МОН подготвя мерки за засилване на дисциплината и възпитателната функция на училището.

Според Вълчев училището не трябва единствено да предава знания.

То трябва и да възпитава.

Програмите също трябва да се променят

Проблемите не приключват с дисциплината и финансирането.

Министерството вече подготвя цялостна промяна на учебните програми, като основната цел е учениците да могат да използват наученото в реални ситуации, вместо просто да запаметяват информация за следващия изпит.

Именно тук международните изследвания показват сериозната слабост на българските ученици.

Те могат да възпроизвеждат знания, но изпитват значително по-големи затруднения, когато трябва да ги приложат за решаването на практически задачи.

Затова новите програми трябва да поставят по-силен акцент върху функционалната грамотност, разбирането, логическото мислене и практическото приложение на знанията.

Голямата реформа тепърва предстои

Министерството вече даде заявка, че промените няма да се ограничат до отделни предмети.

Подготвя се по-мащабно пренареждане на учебните програми и начина на оценяване, като се обсъждат и промени в изпитите след 4. и 7. клас.

Резултатите от PISA според образователното ведомство трябва да бъдат разглеждани не просто като поредното лошо класиране, а като диагноза за натрупани проблеми в системата.

И точно преди началото на новата учебна година посланието на министъра е ясно – проблемите в българското училище вече не могат да бъдат замаскирани и системата трябва да започне да се променя.

Бояна Бояджиева