Нова методика ще проверява защо поскъпват стоките: ИПИ предупреждава за обратен ефект
Gear and economic arrow
Правителството предлага нова методика, по която да се преценява дали увеличението на цените на стоките и услугите е икономически обосновано. Идеята е да се дадат конкретни критерии за прилагането на забраната за необосновано поскъпване, въведена в Закона за защита на потребителите.
От Института за пазарна икономика обаче предупреждават, че предложеният механизъм може да постигне точно обратния резултат – повече административни разходи за бизнеса, по-малък избор за потребителите, отслабване на конкуренцията и в крайна сметка по-високи цени.
Икономистът Лъчезар Богданов определя подхода като „поредно упражнение по регулиране на цените“.
Как държавата ще преценява едно поскъпване
Промените в Закона за защита на потребителите забраняват увеличаването на цените на стоки и услуги, когато то не е икономически обосновано.
За увеличение се приема повишаването на крайната продажна цена спрямо цената, която същият търговец е прилагал за същата стока или услуга през сравним предходен период.
Новата методика трябва да даде практически правила, по които контролният орган да установява дали конкретното поскъпване може да бъде оправдано с промяна в разходите на бизнеса.
Именно начинът, по който се предлага това да става, предизвиква критиките на ИПИ.
Един продукт – десетки различни разходи
Според Лъчезар Богданов основният проблем е опитът административно да бъде реконструирана цената на всеки отделен продукт.
При голям супермаркет например трябва да бъдат отчетени не само доставната цена, но и разходите за ток, транспорт, заплати, наеми, охрана, складове и редица други дейности.
Възниква обаче въпросът как тези общи разходи да бъдат разпределени между хиляди различни артикули.
Наемът на магазина може да бъде разпределен според оборота, заеманата площ, броя на продажбите, теглото на стоката или друг показател.
Всеки от тези методи би дал различен резултат за себестойността на конкретния продукт.
Според ИПИ методиката не решава достатъчно ясно този проблем и така оставя значителна свобода на контролния орган да преценява отделните случаи.
ИПИ: Евтиният доставчик може да се окаже неизгоден
Друг спорен момент според анализа е начинът, по който увеличението на доставните цени може да бъде прехвърляно върху крайните цени.
ИПИ предупреждава, че при определени условия механизмът би могъл да създаде парадоксален стимул за търговците.
Ако доставчик с ниска цена не я увеличава, търговецът може да разполага с по-малко възможности да промени крайната цена на продукта. При друг доставчик, който повишава цената си, увеличението би могло по-лесно да бъде аргументирано като разход.
Според института това може да постави под натиск именно по-малките български производители, които предлагат конкурентни цени.
Това е прогнозен ефект, изложен от ИПИ, а не резултат, който вече е наблюдаван от прилагането на методиката.
Не всяка стока носи еднаква печалба
Икономистите посочват и друг проблем – търговците не определят еднакъв марж за всички продукти.
Една стока може временно да се продава почти без печалба или дори на загуба, защото привлича клиенти. Друг продукт може да има по-висок марж, защото се продава рядко или няма много алтернативи.
При определянето на цените влияние оказват още конкуренцията, търсенето, покупателната способност на клиентите, очакванията за бъдещи разходи и международните пазари.
Затова според ИПИ опитът всяко ценово решение да бъде сведено до административна формула не отразява начина, по който реално функционира пазарът.
Цените са под засилен контрол
Методиката идва след серия законодателни инициативи за ограничаване на поскъпването.
От юни в Закона за защита на потребителите изрично е записана забрана за необосновано увеличаване на цените на стоки и услуги.
Паралелно през годината бяха обсъждани и различни предложения за ограничаване на търговските надценки при основни хранителни продукти.
Мотивът на поддръжниците на подобни мерки е защитата на потребителите от необосновано поскъпване и запазването на покупателната способност на домакинствата.
Критиците от своя страна предупреждават, че прекомерната административна намеса може да изкриви конкуренцията и да създаде допълнителни разходи, които в крайна сметка отново да бъдат платени от потребителя.
ИПИ: Конкуренцията е дългосрочното решение
Според Лъчезар Богданов устойчивото ограничаване на цените не може да бъде постигнато чрез административно определяне каква печалба е допустима за конкретен продукт.
От ИПИ посочват като алтернатива по-силната конкуренция, по-лесното навлизане на нови производители и търговци и свободата компаниите да използват различни бизнес модели.
Така спорът около цените вече не е само за това колко поскъпват стоките, а и докъде държавата трябва да стига в опита си да контролира начина, по който бизнесът ги определя.
Бояна Бояджиева
